Един от основните посланици на идеите на Деня на културното многообразие, който се отбелязва на 21 май, е прочутият каталунски диригент Жорди Савал. През голяма част от кариерата си той подготвя и представя различни проекти, като обединява музиканти от различни държави и с различна религиозна принадлежност. Сред тези проекти повечето представени в нашата програма са „Забравеното кралство – трагедията на катарите“, „Маре нострум“ в няколко епизоди – „Гръцките митове“, „Рим и неговата империя“, „Музиката на кръстоносците“, „Между Изтока и Запада – култури на толерантността“ и др. За осъществяване на настоящото събитие Жорди Савал създава специален ансамбъл „Орфей XXI“.
„Музиката е инструмент. В този случай това е перфектен инструмент за междукултурен диалог, защото най-важното в междукултурния диалог е, че няма нито една култура, която да е по-висша. И това е първото нещо, което подчертавам, когато се докосваме до други култури.Тъй като Европа и Западът като цяло са склонни да разглеждат своята култура, нашата култура, като висша култура и да възприемат другите като донякъде второстепенни култури. И това, мисля, е резултат от много години, през които сме търгували с човешки същества, през които сме използвали търговията, за да вземем търговските ценности на дадена област, на държава, без никакви скрупули за хората, които живеят там. Така че и идеята, че музиката е по-висша, е погрешна, защото дори да е сигурно, че европейската музика е създала революция през 14 век, изобретявайки полифонията, играта на тонове, хармонии, това не означава, че тази музика е по-висша от другата. Системата е различна. Но стойността на музиката не зависи от сложността на композицията. Тя говори за способността на музиката да ни движи, да ни докосне с красотата си, с песента си. И в това е силата на музиката, на която и да е музика. Музиката на Малер с хиляди певци и музиканти в оркестъра може да ни заслепи и да ни докосне, да ни трогне много силно. Но може да получите същата интензивност на емоции с певица, която си акомпанира с лютня и пее любовна песен“.
Как се случва това, чуйте в интервю на Жорди Савал за каталунското радио в превод на Снежина Здравкова и с гласа на Милен Панайотов.
Сред другите имена ангажирани с разпространението на идеите на този ден са оперната певица Фатма Саид и композиторите Макс Рихтер и Тан Дън.
Американската легенда на джаз тромбона гостува в предаването "Джазисимо" след серия клубни концерти в София заедно с български джаз музиканти, с които той поддържа топли отношения от две десетилетия – Атанас Попов, Антони Дончев, Георги Дончев, Димитър Льолев, Михаил Иванов-Мишо, Васил Спасов и други. През 2018 г. Конрад Хъруиг е специален гост на..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg