„В хода на изследванията , които направих, не открих наличието на интелектуална общност у нас – казва доц. Катя Михайлова, автор на научното изследване „Интелектуалните елити в историята на три исторически бунта“. Общността предполага връзка между хора, на базата на тяхната солидарност. Именно заради това интелектуалците тук са изгубили автономност, защото идеите се постигат, когато хората са заедно.
Според Катя Михайлова, преди да говорим за това дали някой чува идеите на интелектуалците, е добре да помислим за същността на това, което те казват, на първо място, би трябвало да стои достигната истина – смята тя. – Ако исканията на интелектуалците, изразени в някоя подписка, са сходни или удобни на политическата воля, тогава те биват уважени. Подписката може и да не бъде одобрена, но тя може да има и друга цел – чрез нея да се мобилизира общественото мнение и нова идея да се пусне в колективното съзнание.
Култът към завършилите на Запад хора, изненадващо дълго е валиден у нас – казва доц. Михайлова – Това е народопсихилогически комплекс, липса на национално самочувствие, страшно много нихилизъм има сред българското общество. Защо това толкова дълбоко и истинско разграждане на родното и на собственото?
Чуйте още от разговора с доц. Катя Михайлова в „Какво се случва“.
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
