Горещи вълни, климатични промени и човешко здраве

Форумът „Климатека“ навърши година

Снимка: Rawpixel

Въпреки глобалния срив на интернет, форумът „Климатека“ успя да отбележи годишнината си с уебинар за връзката между климатичните промени, горещите вълни и човешкото здраве на д-р Зорница Спасова. Чуйте интервюто с нея в „Лабиринти на познанието“.

Докато в глобален мащаб има научен консенсус, че климатичните промени съществуват, в България темата все още не е навлязла достатъчно и нерядко се обсъжда дали климатичните промени съществуват. Част от причините за това са, че проблемът е комплексен и изисква общи действия, които в много случаи надхвърлят възможностите на конкретния човек и създават усещане за безсилие пред приближаваща опасност от която или се крием, или отричаме - за психологическия аспект на темата за климатичните промени разговаряме с психолога Андрей Ганев.

„Климатека“ се роди в турбулентната 2020, белязана от глобална пандемия, икономическа и политическа криза. Въпреки, че общественото и медийното внимание бяха насочени към тези непосредствени предизвикателства, темата за климатичните промени също не търпи отлагане и изисква спешни мерки.

„Климатека“ е общност от учени с различен профил и опит, които представят на достъпен за публиката език проблемите, свързани с климатичните изменения.

Уебинарът, с който форумът отбеляза първата си година, успя да се състои въпреки глобалния срив на интернет, който породи редица тревоги и въпроси. Чуйте кратката равносметка, представена от Пламена Маринова.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

125 години Национална художествена академия

Тази година НХА отбелязва своята 125 годишнина. На 1 октомври 1896 год. след Указ на княз Фердинанд в България отваря врати Държавното рисувалво училище – едно от най-старите висши учебни заведения в страната. Дебатите за създаването му започват много по-рано, но чак през есента на 1896 г. то става факт. Открояват се имената на ред видни творци и..

публикувано на 12.06.21 в 09:05
Снимката е илюстративна

Кот, котак, мачарок

Дивата котка е била доста разпространена в земите, населявани от славяни, и е била наричана с думи, които с времето са се изгубили. Одомашненото животно е внесено по-късно заедно с латинското си име „катус“, заето в праславянския като „катъ“. Твърди се, че то е било част от атрибутите на цивилизацията и лукса. Интересно е и че името на мъжкото..

публикувано на 11.06.21 в 08:45

Енциклопедия бюрократика. Епизод 2: Хляб, зрелища и корупция

Дали корупцията и злоупотребите с власт са белег за упадъка на Римската империя, или са били част от нейния modus vivendi във всеки етап от съществуването ѝ било като република, принципат или доминат.   Надниквайки в богатата история на Рим, не бива да се изсушаваме да мерим с днешен аршин, т.е. да преценяваме ефективността на дадена система, в..

публикувано на 11.06.21 в 08:10

Създателят на българския „Таймс”

Данаил Крапчев e роден на 15 декември 1880 г. в град Прилеп, Македония, убит на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая. Той е сред най-значимите публични имена в периода между двете световни войни и без колебание може да бъде определен като човек-институция в политическата и културната историята на България. Фигура, която със своя независим дух и..

публикувано на 09.06.21 в 17:39

Живата реч е незаменим стимул за детското развитие

Все по-отрано и все повече „общуването“ с децата е поверено на дигиталните устройства. Дали обаче речта от устройството се равнява с живата реч и общуването с родителите, когато става въпрос за емоционалното, интелектуалното, социалното изграждане на малкия човек. В ранното детство дясното мозъчно полукълбо е по-силно развито, т.е. при малките..

публикувано на 08.06.21 в 11:57