Четвъртък, 17 юни

Избрано от програмата

от 0.15 до 0.30 часа
Радиоколекция
„Мутанти-дот-ком“ от Кръстьо Кръстев – 14 част

от 0.30 до 2.00 часа
Заедно след полунощ – Нощта е млада
„Нощта е млада“ в разнопосочни стилове и сюжети: какво представлява и какво символизира Японската градина, случаят „Ериксен“ – между спорта и кардиологията, коктейлите и песните на предстоящото лято. И защо днес, след епохата на колегите Драган Тенев и Васил Петров, трудно намираме разказвач, който да ни води из софийските „потайности“?

от 2.00 до 3.00 часа
Музиката, която обичам
Концертният албум „Live in St. Louis at the Chesterfield Jazz Festival“ на Дейв Уекъл бенд.

от 3.00 до 5.00 часа
Еврокласик ноктюрно
Записи от международния музикален радиообмен

от 5.00 до 5.30 часа
Музика на народите
Уърлд, етно и афробийт от Зимбабве и Мозамбик. Сред участниците – Оливер Мтукудзи, „Хопе Масике“, акапелните „Нобунту“, „Моносвези“.

от 5.30 до 6.00 часа
Българска народна музика
Изпълнения на Тодор Кожухаров, Теодора Соколова, Петър Захариев и други.

от 6.07 до 6.50 часа
Музика за събуждане
Концерт

от 6.50 до 7.00 часа
Ранобудно петленце
„Премеждията на един шоколад“, автор: дете

от 7.20 до 8.00 часа
Детското.БНР
Радиотеатър за деца: „Бедният рицар“ от Петер Хакс – 1 часа

от 8.06 до 11.00 часа
Нашият ден
• България и светът на този ден: годишнина от рождението на голямата оперна певица Юлия Винер-Ченишева.
• Възможно ли е да бъде преборена порочността на властовите структури – директорът на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев за това за какво се оказа достатъчен последният месец и за страха от заличаването на постигнатото. Гледната точка на хумористите на програма „Христо Ботев“ – Георги Гълов.
• Какво ни чака: неравенства, възникващи поради неравномерния темп при възстановяване от пандемията.
• Истории в ефира: Програмистите и интересните им биографии - разговор със създателя на проект за хармонична работна среда Хараламби Хараламбиев – за конфликтите в работата, екипността и клишетата, насочени към създателите на дигиталния свят.
• В дните преди Международния ден на йога - кога да я допуснете в живота си? Разговор с Константин Драгов, първият български инструктор по йогийско дишане на Фондация „Изкуството да живееш“.
• Денят делово: Как са свързани културата, обществените отношения, икономическото и социално развитие с успеха на определени общности - разговор с преподавателя в УНСС проф. Марин Паунов и доц. Николай Гочев, преподавател в катедра „Класически филологии“ на Софийския университет. Гласът на „случайния минувач“, срещнат от Симона Александрова.
• Сигурни всеки ден: какво показа проверката на Българската агенция по безопасност на храните за продажбата на сладоледи на открито и какви вредни вещества се съдържат в любимия на децата летен специалитет.

от 11.00 до 12.00 часа
Конкурс Пролет 2021

от 12.20 до 14.00 часа
Артефир
• „Годината на магическото мислене“ Джоун Дидиън – Гергана Мирчева, редактор.
• „Философски аспекти на романа „Десет малки негърчета“ – изследване на журналистката Анета Русковска.
• „Соаре с Багряна“ – поезията на Багряна със Снежина Петрова, Жорета Николова и Искра Ангелова.
• „Страница и четеното“ – среща-разговор в рамките на „Пловдив чете“ за участието на списание „Страница“ в литературния живот и процеса на четене и разбиране на художествена литература – разговор с Младен Влашки.
• „Бях там“ – изложба на Веселин Начев в галерия „Стубел“.
• „Портрет на Варна в 100 живописни платна“ – Ваня Маркова от галерия „Арт Маркони“ във Варна за сборната изложба.

от 14.00 до 15.00 часа
Музикален следобед – Музикални легенди
Хайнрих Маршнер – най-значимият немски композитор, творил в периода между Карл Мария фон Вебер и Рихард Вагнер

от 15.10 до 16.30 часа
„1001 защо – Ефир знание”: Лабиринти на познанието
• Биотехнологиите се развиват плашещо бързо и скоро ще могат да осигурят, ако не безсмъртие, то поне значително увеличаване на човешкия живот. И тук възниква въпросът кой иска да живее вечно и кой ще може да живее вечно?
(Пък и никой няма да иска да живее 150 години като 80-годишен.)
Това на свой ред отваря редица политически, социални, морални и философски въпроси, които ще обсъждаме със Спас Керимов от „Принтиво“, стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D-биопринтиране на човешки тъкани и със Стоян Ставру, преподавател по „Биоправо“ и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет.
• 20 е традиционен Ден на отворените врати за Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ към Института по астрономия на БАН, което е повод нейният директор Никола Петров да ни разкаже за работата на обсерваторията през лятото.
• Зелени минути: най-интересното от третия хакатон на програмата за младежки иновации на WWF – Panda Labs на тема „Бъдещето на мобилността“.

от 16.30 до 17.00 часа
„1001 защо – Ефир знание”: Звукови хроники
Фолклор, приказка, фантазия: „Нестинарка“ и „Змей и Яна“ – два различни подхода към митологията
Създадена в 1942 г., танцовата драма „Нестинарка“ е изключителен пример за това как един шедьовър в младите години на Марин Големинов сякаш програмира цялото му бъдещо творчество, дори в чисто инструментални творби – с типичния големиновски лаконизъм, с яснота – темброва, хармоническа, с ярката образност в цялото му творчество.  Закърмен с езичеството и древния фолклор на Западна България, за него едното и другото стават начин на чувстване и мислене.
Друг е подходът на Христо Манолов – авторът на първия български балет, „Змей и Яна“ (1937 г.) Трактовката му на много разпространения мотив за любовта на змей и мома не достига митологичното тайнство на Марин Големинов. Разгръща сюжета в романтичен план – като борба между добро и зло. Доброто, любовта на Яна с момъка Босилко, надмогва злото (Змея), краят е щастлив.
И Марин Големинов, и Христо Манолов са предпочели танца пред варианта музика – слово. И за двамата балетното клише не съответства на митологичната образност. Така че творбата си Големинов замисля като танцова драма, а Манолов я именува „фантастична танцова пантомима“.

от 17.00 до 18.00 часа
Какво се случва
• Старата игра и новото време – разговор за емоциите, символиката, посланията и въпросите, които се явяват по време на Европейското първенство по футбол EURO 2020.
Събеседници:
- Ивайло Нойзи Цветков, журналист;
- доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и автор на книги и изследвания, свързани със спорта и в частност с футбола;
- млада футболна съдийка, завършила журналистика.
• „Големият експериментатор“ Игор Стравински – поглед към живота и музиката на руския композитор, роден на 17 юни 1882г.

от 18.30 до 19.30 часа
Жива вода – Портрети
Представяне на семейните формации – Величка и Вели Чаушеви и Стоименка и Недялко Недялкови.

от 19.30 до 21.30 часа
Музикалните вечери – Метроном
Покани за концерти – част от програмата на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
• Разговор с Надежда Цанова за концерта на 19 юни, озаглавен „Среща на поколенията“ с оркестър „Симфониета“ Враца.
• Професор Теодора Павлович разказва за концерта-матине на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ по повод 55 години от неговото основаване и представяне на книгата „Софийски камерен хор - творчески летопис“.
• От Виена Vienna Duo в състав Божана Павлова и Десислава Добрева разказват за концерта на 29 юни „Дунавски импресии“.
• Доц. д-р Даниела Дикова - съосновател и председател на фондация „Арденца“, говори за откриването на камерна зала „Арденца“ в село Герман на 20 юни.
• Огнян Драганов за лятната програма на Държавната опера в Стара Загора, носеща мотото „Отново заедно“.

от 21.30 до 23.00 часа
Аларма
• Какво е да си художник по време на пандемия, за стенописите в дивото и проекта „Пръстени на времето“ и за естетическите проблеми при публичните стенописи и уличното изкуство ще говорим с Кром Багелски – художник, живеещ в Лондон, който прекара последната година на изолация, заради Ковид-19 в България.
• А сега внимавайте

от 23.00 до 24.00 часа
Музика преди полунощ – Джаз клуб
„Бент“ („Bent“) – легендарна авторска продукция на американския баскитарист Гари Уилис. Заедно с него свирят саксофонистите Боб Бърг и Стийв Тавалионе; Скот Кинси – клавишни инструменти; Денис Чеймбърс и Кърк Ковингтън – барабани.