105 години от рождението на Джузепе Тадеи

Джузепе Тадеи е роден на 26 юни 1916 г. в Генуа. На първото оперно представление го завежда майка му, бил е на шест. Момчето отрано проявява своя певчески и актьорски талант. Официалният му дебют е на 15 г. в Театро Карло Феличе в родната Генуа. Завършва Консерватория, на 20 г. дебютира вече на голямата сцена в Рим, в ролята на Хералд от „Лоенгрин“ на Вагнер заедно с Бенямино Джили, който щедро подкрепял и окуражавал младия си притеснен колега. В тази паметна премиерна вечер Джузепе Тадеи поделя гримьорната си и с още една бъдеща звезда, тенорът Марио дел Монако.

В израстването на баритона незаменимо е съдействието на Тулио Серафин и Артуро Тосканини. В предвоенните години Тадеи натрупва репертоар и усъвършенства вокалната си техника. Пътува с малка трупа из цяла Италия. Пее в Берлин и там се жени през 1941 година. Бракът му просъществува цели 65 години. След като Италия е въвлечена във Втората световна война Тадеи отива на фронта. Изпратен е на Балканите, пленен в Словения, без да е произвел и куршум. Преминава пеш 250 км. до Грац заедно с останалите военнопленници. Оттам е изпратен в концлагер. За два месеца студ и глад губи 37 кг. от теглото си. Но не спира да пее...и именно пеенето му донася избавлението. Старши-сержант меломан , който го бил слушал преди войната в Берлин, му помага. Преместват го на работа на топло с прехрана. Дори е изнасял концерти. Успява да избяга и дълго време се скита из Германия. След края на войната се оказва в Залцбург. Става част от артистична трупа и изнася над 80 концерта за американските войници и техните съюзници. Представен е пред ръководството на Виенската щаатс-опера, в Залцбург се запознава и с Херберт фон Караян и това е началото на дългогодишно и плодотворно сътруднчество. На фестивала в Залцбург Джузепе Тадеи изгрява като Фигаро и по-късно като Фалстаф, последният се превръща в негова визитна картичка.

В Миланската скала Джузепе Тадеи започва редовно да гастролира от 1948 г. Бил е чест партньор там на Мария Калас. Не съвсем гладките взаимоотношения с ръководството на театъра се дължали на напълняването на Тадеи и оттам ограничаването на главните му роли. Заменен бил с Еторе Бастианини, пее в Ла Скала до 1961 г.
В Англия Джузепе Тадеи бил изключително ценен. Започва година преди Ла Скала, през 1947. Участието му в „Дон Жуан“ под палката на Джулини, с Елизабет Шварцкопф е оценено като „превъзходно“.

В периода 1960-67 г. в Ковънт Гардън Тадеи пее знаковите баритонови партии на Макбет, Риголето, Яго и Скарпиа. Австрийската публика също може да се похвали с немалко постановки с участието на изключителния певец и актьор – в Брегенц Тадеи пее Фалстаф, във Виена до началото на 80-те – Симон Боканегра и Скарпиа. Виенската публика е слушала италианеца в 540 спектакъла. Австрийската столица има специално място в живота и кариерата на Джузепе Тадеи – освен сценичните постижения, там израстват децата му, там става почетен гражданин и му е присъден златен медал, с който са наградени едва 8 човека в света, между които и Караян.

В Америка историята около дебюта на Тадеи на сцената на Метрополитън опера е много любопитна. През 50-те той гастролира в Сан Франциско, Чикаго и Далас, концертира в Ню Йорк. През 1951 г. легендарният мениджър на Мет Рудолф Бинг го чува в Ла Скала и го кани на частно прослушване в хотела, в който бил отседнал. Тадеи отказва – като звезда в Европа подобно прослушване е унизително за него. Седем години по-късно през 1958 г. в Метрополитън правят още един опит да го привлекат като му предлагат хонорар от 600 долара за седмица. Тадеи отново отказва. След още 25 години Джеймс Ливайн предлага на Тадеи да дебютира в ролята на Фра Мелитоне в „Силата на съдбата“. Певецът отговаря: „Благодаря, но мисля, че е по-подходящо за мен е да дебютирам в главна роля“. Най-накрая това се случва – на 69 години Джузепе Тадеи пее за първи път на сцената на Метрополитън опера в ролята на Фалстаф. Зад пулта е Джеймс Ливайн. Аплодисментите били толкова оглушителни, че „заплашили“ конструкцията на залата – отбелязват след това критиците.

Повече от сто са ролите на легендарния баритон – от „леки“ (Фигаро, Дулкамара, д-р Малатеста) до силно драматичните (Макбет, Риголето, Симон Боканегра, Амонасро, Яго, Жерар, Скарпиа). Още - партии в руски и френски опери, Вагнер, заглавия от ХХ век...

Дори в преклонната си възраст Джузепе Тадеи е поразявал с мощно звучене и безупречна техника. В дългата си кариера редува комичните роли с драматичните, изпълнявал е даже роли от басовия репертоар. Така запазва изумителното си гласово дълголетие. Едни от последните му паметни постижения са Дулкамара в „Любовен еликсир“ през 1988 година в Мет и Симон Боканегра през 1991 във Виенската опера с Клаудио Абадо. Тогава Тадеи е бил на достолепните 75 години. Окончателно слиза от сцената през 1995 година.

Какъв е бил в живота знаменития баритон Джузепе Тадеи? Какъвто и на сцената – открит, щедър, със страстен и горещ темперамент. Пълен с любопитство и фантазия. С любов към живота, приятелите, семейството, добрата компания, доброто хапване и пийване... със сигурност темперамент подхождащ на един истински Фалстаф. През дългата му кариера това е най-отличителната за Тадеи роля. През 2006 година излизат от печат неговите мемоари озаглавени „Аз, Фалстаф“.

В предаването „На опера в събота“ по програма „Христо Ботев“ на 26 юни от 22 часа ще звучат избрани записи от изключително богатата колекция на артиста.