Виртуална разходка в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, който се утвърждава като единствен подобен център у нас.
Фотографията като изкуство в долината на розите е с дълбоки традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи преди Освобождението през 1878 г. В Казанлък са работили едни от първите български фотографи, сред които е и отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир. Един от най-интересните експонати на територията на музея е фотоапаратът на поета Никола Вапцаров.
„Историята започва наистина преди Освобождението на България, Хрисант Рашов, се появява в Мъглиш, по време на духовното си образование, се е запознал много добре и с фотографията. Идва тук и има няколко запазени снимки от него, едната е от основаването на читалище „Светлина“, от 1971 година, другата е Семейството на първите розопроизводители на Казанлък и друга значима негова снимка е на Националната библиотека „Кирил и Методий“.
В Казанлък започват да работят руски емигранти в България, фамилия Азинян е известна. През 1985 година се изгражда най-добрата група – „85 Казанлък“. През последните години имаме много успешни награди, отличени от ФИАТ. Традицията на фотографията в Казанлък продължава и до днес и вярвам, че ще я има дълго време.Имаме 500-600 експоната фотографска техника, най-старият фотоапарат е дървен, сгъваем мехов фотоапарат. Имаме бабата на светкавиците, магнезиевите, тук е най-ценният експонат – фотоапаратът на Никола Вапцаров, който има много интересна история. На него има запазени снимки – на Никола Вапцаров на кораба „Смелин“. Тук е и видеокамерата на Боян Кривошиев, известен оператор от БНТ.“
Още за историята на музея, експонатите, магията на фотографията и предстоящото откриване на изложбата "Съхранени за поколенията", което ще се състои на 7-и юли от 18 часа в Музея на фотографията, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с директора на Музея на фотографията – Стефан Папукчиев.
Чуйте повече от звуковия файл.
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg