Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Красимир Спасов на 80

Снимка: Иван Дончев

Един от най-големите български режисьори проф. Красимир Спасов посреща днес 80-ия си рожден ден.

Роден е във Варна в семейство на артисти. През 1966 година завършва Театралната академия, тогава ВИТИЗ, в класа на проф. Сашо Стоянов и за своите над 50 години, отдадени на театралното изкуство, е създал повече от 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори, между които: „Дон Жуан, или Любовта към геометрията“ от Макс Фриш, „Обърни се с гняв назад“ от Джон Осбърн, „Стъклената менажерия“ и „Трамвай „Желание“ от Тенеси Уилямс, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, „Любовникът“ и „Лека болка“ от Харолд Пинтър, „Танго“ и „Стриптийз“ от Славомир Мрожек, „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън, „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен, „Престъпление и наказание“ по Достоевски, „Вуйчо Ваньо“ и „Чайка“ от А. П. Чехов, „Много шум за нищо“ и „Мяра за мяра“ от Шекспир, „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев и други.

Красимир Спасов с „Икар“ за изключителен творчески принос, 2012
Работил е като режисьор в драматичните театри в градовете Добрич, Варна, Русе, Бургас, Видин, Благоевград, Габрово, в столицата – в Сатиричния театър, театър „Сълза и смях“, театър „София“, в Народния театър „Иван Вазов“, а от 1985 година до днес името му е трайно свързано с театър „Българска армия“.

Проф. Спасов е и дългогодишен преподавател и ръководител на класове в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.


„Артефир“ поздравява проф. Спасов с 80-годишния му юбилей и му пожелава здраве, сили и вдъхновение за още много години напред!

По случай рождения му ден в ефир го поздравиха трима от актьорите, с които режисьорът е работил през годините в театъра – Йоана Буковска-Давидова, Георги Къркеланов и Стефка Янорова.



Снимки: Иван Дончев, ploshtadslaveikov.com
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вечер на музиката и поезията в програма „Христо Ботев“

Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио организира Вечер на музиката и поезията на 1 октомври от 18,30 часа в Литературен клуб „Перото“ на Националния дворец на културата. Тя е посветена на Деня на музиката и поезията и на внезапно отишлия си от света забележителен поет, критик, изследовател, журналист и публицист Марин Бодаков...

обновено на 24.09.21 в 17:54

Софроний Врачански – на сцената на „Алма Алтер“

На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански.  Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски..

публикувано на 24.09.21 в 15:45

„Сан сан, Япония“ – трета книга на Юлияна Антонова-Мурата

Юлияна Антонова-Мурата е пълномощен министър и дипломат от кариерата с три мандата в Токио. Казва за себе си, че е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух .  Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението ѝ да говори пред хората, така че да разкрият дълбините на сърцата си и да го опише..

публикувано на 24.09.21 в 12:01

Живописна литературна география на България по Вазов

„Бъди благословено, отечество мое, бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми!" възкликва Иван Вазов. Пътеписите му от „Живописна България“ са отправната точка на академичната програма със същото име, която осъществява своеобразен „трансфер“ на знания и ценности през..

публикувано на 24.09.21 в 08:40

Непознатият Матвей Вълев

Малко се знае за българския писател Матвей Вълев, популярен автор на разкази, репортажи, фейлетони, очерци и пиеси през 30-те и 40-те години на ХХ век. След 1944 г. е издаван спорадично и творчеството му е неглижирано. Незаслужено забравен, този истински космополит с невероятна житейска съдба напоследък предизвика интереса на изследователите.  Една от..

публикувано на 23.09.21 в 18:50