До Пирот за 50-сантиметрови мекици

След дългата Covid изолация, дори минаването на границата вече е приключение. Особено ако си тръгнал с нагласата да хапнеш мекици като онези в детството си. Мнозина вече са се досетили, че говоря за Пирот и Цариброд, докъдето мнозина прескачат на пазар.

Когато магистралата е изцяло готова, пътят с кола или автобус ще е песен, но сега си е бая приключение през пресечена местност, дупки и при опасна близост с ТИР-ове.

Пирот изглежда като малък град, но според статистиката в него живеят близо 40 000 души. Той е приятно провинциален, спокоен и някак задрямал, но българите си имат добре познати „адреси“. За мен един от тях е мекичарницата близо до пазара. В неугледната будка чевръсти жени разтеглят втасалото тесто до половинметрова ивица, която във врящото олио се превръща в хрупкава сладост с размерите на самолетоносач и вкус на детство. За 50 стотинки получавате 50-сантиметрова мекица. Можете да си я поръчате с конфитюр или с течен шоколад, но класиката е с пудра захар, която безжалостно полепва по бузите и дрехите.

Извън мекиците Пирот е трудно място за вегетарианците, защото всяко ястие без мръвка се смята за гарнитура. Но пък прекрасно можете да разходите плескавиците, натежали в стомаха ви, по исторически и духовни забележителности като Момчиловото кале или близките Погановски и Суковски манастир.

В средновековната крепост, кръстена на българския герой Момчил юнак, не може да се влиза, но снимките пред нея стават убийствени. Пирот е бил известен килимарски център, а днес традиционни ръчно тъкани шедьоври могат да бъдат видени в Музея на Понишавието. Той е разположен в старинна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, известен като Мали Риста, заради дребния си ръст.

Домът му е завършен през април 1848 г., гласи текст гравиран на пода. Къщата е най-старите оцелели сгради от балкано-ориенталски стил в Пирот. Заради големите размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от разрешение от турските власти и се наложило да обещае, че в дома му ще отсядат османските пътници, минаващи през града. Домакинът подчинявал турците с хитрост. Той бил малък на ръст и  построил ниска стая за себе си. В нея Христо е спял и приемал гости. Ако някой турчин е искал да влезе, трябвало да се наведе и по този начин да му  се поклони.

Мали Риста търгувал в цялата Отоманска империя, събирал данъци и забогатял. Често мамел  турците, като им препродавал едни и същи стоки без да се усетят. Музеят на Понишавието е разположен в центъра на града, недалеч от прочутата кръчма „Ладна вода“ и пиротския пазар. Ако е събота, отскочете и до него. 

Там месарниците се редуват с „менячници“, хлебарниците с магазини за домашни потреби. На сергиите можете да напазарувате и с български левове всичко, което са отгледали местните производители. Незабравими са „пиротските солети“ – малко по-плътни от нашите и подправени с кимион.


В Цариброд, където петък е пазарният ден, посрещат българите с „Откога ви чакаме“. Очевидно нашите инвестиции в местната икономика много са им липсвали. А и на нас ни става топло от училището и улицата, носещи името на Христо Ботев, паметника на Левски, както и от културно-информационния център на българското мнозинство на една от централните улици.

Приказките за по-ниски цени на храните на пазара се оказаха силно преувеличени, но не и разказите за „онзи“ вкус на сиренето, кашкавала и месото. Шокиращото е, че лютите чушки се продават на бройка, а червения пипер на чашка. Но пък зарзаватът е от истинска леха, а не от щайга в супермаркета и на вкус и аромат е далеч от пластмасовите зеленчуци на европейската ширпотреба.

Дюлевата и лозовата ракия доближават стойността на прилично уиски, но ценителите се кълнат в тяхното качество. В нещо като корита е подреден забравен артикул – кори за домашни вафли.

Иначе в млекарниците продуктите от краве, козе, овче и биволско мляко се състезават по рафтовете за вниманието на купувачите, които, уви, са малко. В месарниците правят впечатление бялото месо в було, пушените мръвки и огромните пилешки кълки, крехките флейки…

Извън благините за стомаха, край Пирот са Погановския и Суковския манастир – прекрасни образци на православието, както и десетки по-малки обители. Историята на светите места е, както всичко в този регион, чисто българска. От 1871 г. Погановския манастир е част от Българската екзархия, а до 1920 г. и омразния Ньоски мирен договор е и в нашите териториални предели. В Суковския манастир под арката на входната врата на църквата е изписано името на изографисалия я художник – Васил Попхристов от Самоков.

А в Цариброд можете да поставите цвете пред паметника на Апостола в центъра на града.

И… да не забравя, освен с динари, можете да пазарувате с левове и с евро.

Снимки: Магдалена Гигова