Изкуството и науката си подават ръка в първото за България издание на Международния фестивал „Театър на чудесата“. Какъв е ритъмът в сърцето на Галактиката, какво е общото между астро физиката и импро-театъра, какво представлява креативността на Айнщайн, докъде се е развила концепцията за синтетичния човек и възможно ли е да бъдем безсмъртни, как палеозологията среща театралното изкуство. На всички тези въпроси отговорът ще търси изданието на международния фестивал от 10 до 12 септември на столичните сцени „Дерида“ и „Терминал 1“. Изкуството и науката си подават ръка още от древната история, сподели пред нас Димитър Узунов, като разказа за събитието, на което ще бъде лектор.
„Креативността често е определяна за най-важното умение на 21 век, ще тръгнем по стъпките на креативността на Айнщайн. Събитието се казва „Как да се превърнеш в Айнщайн за един час?“ е забавно и вълнуващо приключение в търсене на тайните на креативността на Алберт Айнщайн. Айнщайн е творил в науката, но принципите на неговата креативност могат да бъдат приложени във всички сфери на човешката дейност. Екипът на спектакъла имат амбициозната задача за един час да превърнат всеки един от публиката в експерт по креативност. Също така изчислителната способност например е навсякъде около нас, тя е и в концепцията за по-задълбоченото развитие на изкуствения интелект.“
Едно от най-интересните събития в програмата търси отговор за концепцията за синтетичния човек. Със синтетичния човек ще ни срещнат научният предприемач доктор Спас Керимов, видео-артистът Никола Налбантов и режисьорът Димитър Узунов. „С нашите научни разработки, търсим философски отговори, ултимативно ще се представи една история на сцената за концепцията за бъдещия човек“, заяви доктор Спас Керимов и добави:
„Ще търсим отговора на въпроса синтетичния и натуралния човек, къде се пресичат като граници. Идеята за позитивното бъдеще е сравнително нова, от Ренесансовото вярване на Да Винчи, че можем конструктивно да проектираме живота си, да го правим по-добър да създаваме позитивно бъдеще. Така се прокарват няколко аспекта, но един от най-важните е, че съществува прогрес, който се свързва с технологичния и научния прогрес. Изкуството се самозадължава да експериментира с този прогрес, защото изкуството има нужда да комуникира, да пресъздаде, да разчлени този технологичен процес, за да му дадем повече смисъл. Такива постановки са вратата за очовечаването на технологичния процес.“
А повече подробности за събитието, за акцентите в програмата и за срещата между наука и изкуство на сцената на чудото, наречено театър, чуйте в звуковия файл от разговора с организатора на фестивала – Димитър Узунов и биотехнолога – доктор Спас Керимов.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg