Започва поредицата “Непознатите будители“, която ще продължи до 1 ноември 2021 г. – Денят на народните будители. Нейното начало се поставя с търсене на истината за Паисий Хилендарски.
Личността на Паисий коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Митев.
“Поздравявам за избора да се започне поредицата с Паисий Хилендарски, защото той неслучайно е определен като “будителят на будителите“ на нашето Национално Възраждане.
За съжаление фактите, с които разполагаме за живата и делото му са много оскъдни. Това до голяма степен предопределя споровете, които се водят вече от десетилетия между професионалните историци.
Иначе интересът към личността на Паисий с всяка следваща година нараства. Това е едно чудо, как в средата на ХVIII-и век, в условията на разкапващата се Османска империя, при извънредни трудности, се появява един българи, който се опитва да внуши на сънародниците си, че имат основание да се гордеят със своето минало. Че трябва да помнят делата на предците си, че имат място сред другите народи.
Първият спор е за мястото на раждане на Паисий. От самия него знаем, че е завършил „История Славянобългарска „, когато е на 40 години – 1762 г. И това ни позволява да уточним годината на раждане – 1722.
Като родно място той посочва само епархията, в която се намира – Самоковска. И от тук тръгват дълголетните спорове.
Най-популярна е тезата, че е роден в Банско, защото има редица косвени податки, както и от легендарен характер.
Много модерно е твърдението, че той е роден в село Кралев дол, намиращо се в днешно Пернишко.
Има и серия други спорни въпроси – къде и какво е учил.
Повече за споровете около личността на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
През 1996 г. оригиналът на “История Славянобългарска“ е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора, но по-късно е върнат обратно.
Чуйте думи на актрисата Зорка Йорданова от страниците на “История Славянобългарска“, прочетени през 1966 г.
Жива легенда. Кралица на френското кино. Любимка на велики режисьори. Ослепителна красавица. Фатална жена. Всички тези определения важат с еднаква сила за Катрин Деньов, чиято филмова кариера обхваща близо 70 години и над 100 роли на големия екран. Но в мемоарната книга "Самата аз", която излезе на български, знаменитата актриса разкрива себе си както..
Изложбата "Вечерен квартет" събира на едно място творбри на Васко Василев, дизайнер на дрехи, познат с популярната марка Β2, на художника Веселин Дамянов, на Олег Чернев и на атрактивния творец Моно Петра. Двигателят на изложбата е Олег Чернев с творчески псевдоним ОПА , което означава общопрактикуващ артист. Той споделя, че провокацията при избора..
Юбилейна изложба открива тази вечер известният художник Матей Матеев. Пред публиката авторът ще представи новата си самостоятелна изложба "ЖИВОТ" . Творбите ще бъдат изложени в Градската художествена галерия в Пловдив до 30 март. "Нарисувал съм първите си 80 години" , шегува се авторът, който подготвял юбилейната си изложба над 2 години. Казва за..
Големият експериментатор в стъклобетона и витража у нас, изявен със своите монументални пана между които тези в София на БСФС, БНТ, ЦКС, в Плевен, Ловеч, Ямбол, Ботевград, Габрово, се представя до 29 март в галерия "Българи" с живопис. Изложбата се открива на 11 март, посветена е на 90-годишнината от неговото рождение и е във връзка с излизане на..
Каква част от проблема с младежкото насилие можем да решим, като предоставим на младежите по-добър достъп до култура? Точно този голям въпрос стои зад дискусията "Ролята на културата в превенция на насилието и младежката агресия", която в края на февруари събра няколко културни организации с опит в областта. Инициативата за дискусията беше на "Фабрика..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg