Започва поредицата “Непознатите будители“, която ще продължи до 1 ноември 2021 г. – Денят на народните будители. Нейното начало се поставя с търсене на истината за Паисий Хилендарски.
Личността на Паисий коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Митев.
“Поздравявам за избора да се започне поредицата с Паисий Хилендарски, защото той неслучайно е определен като “будителят на будителите“ на нашето Национално Възраждане.
За съжаление фактите, с които разполагаме за живата и делото му са много оскъдни. Това до голяма степен предопределя споровете, които се водят вече от десетилетия между професионалните историци.
Иначе интересът към личността на Паисий с всяка следваща година нараства. Това е едно чудо, как в средата на ХVIII-и век, в условията на разкапващата се Османска империя, при извънредни трудности, се появява един българи, който се опитва да внуши на сънародниците си, че имат основание да се гордеят със своето минало. Че трябва да помнят делата на предците си, че имат място сред другите народи.
Първият спор е за мястото на раждане на Паисий. От самия него знаем, че е завършил „История Славянобългарска „, когато е на 40 години – 1762 г. И това ни позволява да уточним годината на раждане – 1722.
Като родно място той посочва само епархията, в която се намира – Самоковска. И от тук тръгват дълголетните спорове.
Най-популярна е тезата, че е роден в Банско, защото има редица косвени податки, както и от легендарен характер.
Много модерно е твърдението, че той е роден в село Кралев дол, намиращо се в днешно Пернишко.
Има и серия други спорни въпроси – къде и какво е учил.
Повече за споровете около личността на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
През 1996 г. оригиналът на “История Славянобългарска“ е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора, но по-късно е върнат обратно.
Чуйте думи на актрисата Зорка Йорданова от страниците на “История Славянобългарска“, прочетени през 1966 г.
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg