Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Махараджа в Гуджарат, богато хипи в Гоа

7
Снимка: Магдалена Гигова

Ако мечтаете за почивка в странство, когато се разминат Ковид-проблемите, поемете към Индия. Но не по традиционния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „поклонение” са минали хиляди нашенци.

Вашето място е не особено популярният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но там пък ще може да спите в двореца на истински махараджа. При това ексклузивният хотел има само 11 стаи, така че няма опасност да се блъскате с останалите гости по коридорите, край басейна или на вечерята под открито небе. А тя е наистина царска. По-точно, махараджанска – чиниите са с герба на бившия владетел, а приборите от чисто сребро – с инициалите му.
Дворецът „Ривърсайд Палас” се намира в градчето Гондал. На около 150 км от родното място на Махатма Ганди – Порбандар и на още толкова от най-големия град на ГуджаратАхмедабад.

Махараджите на Гондал управлявали по влята на бог Кришна от 17 век до 1948 г. Най-личният от тях, Багват Сингджи, построил 4 палата по европейски тертип и превърнал владенията си в икономически център в края на 19 и началото на 20 век. Неговият пра-правнук днес живее в Лондон, но от разстояние ръководи превърнатия в бутиков хотел „Ривърсайъд Палас”.
Типичната колониална сграда е построена през 1880 г. и навремето е била резиденция на крон-принца на Гондал. Постройката е лека, с резбовани веранди и кристални полилеи.

Леглата в стаите с високи тавани са с балдахини, а ваните с размерите на среден басейн върху лъвски крачета. Повечето стаи са обзаведени със старинни мебели и безброй викториански дреболийки, които биха докарали възторжен тремор у всеки европейски антиквар. Но има и такива с типично индийска подредба с извезани с мъниста ветрила и тъкани миндери.

Може да си поживеете като истински махараджа, стига да не се стряскате от препарирани зверове. Очевидно старият владетел си е падал по лова почти колкото Христо Стоичков, защото от всяка стена се зъбят натъпкани със слама гепарди, окачени на пирон тигрови кожи, а под стълбите е вирнало хобот дори бебе-слонче. Най-завладяваща обаче е рогозката от съединени с конци ситни колкото глава на топлийка мъниста. Махаранито (съпругата на махараджата) я изработила за няколко години. Нормално! Тя е широка около 2 метра, дълга най-малко седем  и поставена в рамка, заема цяла стена.
В случай, че лелеете истинско усещане за свобода, извън балдахините и призраците на отдавна убити зверове, хващайте самолета. След час ще сте в Гоа! Най-малкият индийски щат е блажен като филиал на рая. В бившата португалска колония всеки от плажовете има своя специфика, тип посетители, дори различен цвят пясък.

Гоа е и най-плавният начин да възприемете Индия, тази завладяваща и странна държава,, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото там португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с местния колорит, леко влиза под кожата.
Девствените пясъци, достъпният индийски коноп и разюзданите плажни партита през 60-те години привличат хиляди хипита. Които днес, достопочтени глави на семейства, се връщат. Местният език конкани напомня креолския – невъобразимо тесто от хинди, португалски, английски и познат само на кореняците диалект. За разлика от боливудските маанета, гоанската музика е като карибска конга.

Колкото са казината в Гоа на сушата, дваж повече обикалят под формата на круизни кораби в Арабско море. Наемите са ниски, климатът прекрасен, особено между ноември и март, храната и дрехите, – безобразно евтини, а хората приветливи. Затова не малко европейци предпочитат скромния, но щастлив живот под гоанското слънце. Радост за окото са младите двойки по оскъдни бански върху трасиращи сред палмите мотопеди. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други – ваканция без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин…
Щатът се намира в Западна Индия, на Арабско море. Площ 3702 кв. км, население 1,4 млн. души. Но на плаж ходят само туристите. Индийците са прекалено консервативни и ако се къпят в морето го правят с дрехите. А плажовете са завладяващи.  На Вагатор порестите вулканични образувания напомнят на вкаменени сюнгери. На Анджуна  вдаден в морето нос завършва с малък католически параклис, пред който се целуват влюбени двойки. Иначе  мястото е предпочитан от европейски семейства, защото няма водни атракции.

Плажът Калангуте пък е най-многолюдният. Тук алъш-веришът върви редом с екскурзиите с лодка до стадата с делфини и излежаването в шезлонг.
Плажовете на Гоа са и единственото място, където и най-големият дебелак не гълта корема си, а най-изявената целулитка не се прикрива с парео. Защото на никого не му пука как изглежда. Той е дошъл накрай света, за да бъде свободен.
На Гоа лежерната нега струи отвсякъде. Тук всичко е в хармония, дори контрастът. Заложен е в природата на щата. Преди почти 500 г. португалците са дошли с мисълта, че е завинаги. Днес правоверните хиндуисти се гордеят с четиривековната църква с нетленните мощи на свети Франсис Хавиер почти колкото с храма „Мангуеши”.

Най-ярък пример за „мирното съвместно съществуване” са фигурите на светци, обкичени с местни ритуални венци. Да не говорим за индийките с класически сарита и „бинди” (точката между веждите, знак за семейно положение и кастова принадлежност), които носят имена като Жануария Ещрела да Коща и Перейра.
Гоа е приказното кътче от света, където щедростта на усмивките е право пропорционална на яростта при пазарлъка. (Да се съгласиш с първата предложена цена е лична обида за продавача.) На Гоа радостта от живота е… начин на живот! Тичайте натам, ако можете да си го позволите!

Снимки: Магдалена Гигова

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Врагът на моя враг...

Денга треската е инфекция, причинена от вирус, който се предава от комари. Свързваме я с тропичните и субтропичните райони, където средата е благодатна за размножаването на комарите, същевременно има голяма концентрация на хора. С глобалното затопляне се очаква географският обхват на денга да се разшири. Подобно на маларията, вирусите на денга са..

публикувано на 23.10.21 в 10:57

Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски

Международен екип от учени работи по съставянето на двуезични речници старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски към значимото средновековно произведение.  Учителното евангелие е сбирка от 51 беседи за неделните дни, включваща основно преводни текстове от Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и други църковни отци. Едно от дидактичните слова, уводните и..

публикувано на 22.10.21 в 14:50
Иван Абрашев - „Без заглавие“; Сирак Скитник - „Замък“; Жорж Папазов – „Портрет на Гео Милев“

Модернизмът или модернизмите ни

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано. Слава богу, има достатъчно български..

публикувано на 22.10.21 в 08:30

В Япония бакшишът е обида

Юлияна Антонова-Мурата е най-ревностният посланик на Япония, но макар да е дипломат по професия, няма официален мандат. Тя е автор на трилогията „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, и новоизлязлата книга „Сан сан, Япония“. Това четиво е нежен звън от душата на г-жа Мурата. Авторката излива любовта си към японския морал и съпричастност...

публикувано на 21.10.21 в 08:25
Графиня Мари дьо Тили

Графиня Мари дьо Тили: На път спазвайте местните нрави

Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото. Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става..

публикувано на 19.10.21 в 12:52