Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Непознатите будители

Яков Крайков – първият български издател

Часословът на Крайков, 1566, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Снимка: Уикипедия

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.

Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“, след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.

През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, която е с двуцветен печат и е украсена с 31 гравюри.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.


Галя Йотова е фотограф и инициатор на проекта „За буквите между Пловдив и Матера“. Чрез кирилицата проектът осъществява културен мост между двете европейски столици на културата през 2019 г. – Пловдив и Матера.

В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „Часословец” се съхраняват в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”.

Проектът насочи вниманието върху значението на кирилицата и Яков Крайков, чрез когото българската книга и азбука влизат в европейската култура.

За проекта и личността на Яков Крайков разказва в “Нашият ден“ Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера“.

“Името Яков Крайков не една голяма чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания предизвиква у тях това, че този човек е успял да свърши цялото това нещо в една епоха, когато това е било изключително трудно, особено за България.

Това е ХVI в.. Той успява да попадне във Венеция и през 1566 г. да издаде първата книга от българин на кирилица във Венеция.

Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с “Часлослов“ е възможно най-богатата книга с илюстрации, съдържа около 33. Освен това той е коректор.

Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са негово дело.

Любопитно и интересно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той създава абсолютно свой печатарски стил.

В действителност книгите от Яков Крайков не са нито толкова много, нито толкова лесно откриваеми. От “Часлослов“, неговата първа книга има малко повече запазени екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.

Най-интересната според учените негова книга е неговата четвърта книга, която се казва “Различни потреби“ и “Книга за пътника“.

Това са били тип книги, които се използват не само от свещеници, но и от обикновени хора, които са грамотни и намират в тях утеха. Тази последна четвърта книга е изключително рядък екземпляр.

Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите

Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той сам си го е извоювал. Едва ли е било толкова кротко и не без препятствия усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът всъщност е в основата на следващите печатни книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стой в основата на нашата съвременна печатна кирилица.

Другото много важно нещо, което за мен беше откритие - ние сме свикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функция. Те са функция, с която можем да изпълняваме определени процеси – да пишем, да си пренасяме съобщения.

Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса –скулптори и архитекти - са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт.


Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гаврилов.

“За мен името Яков Крайков не значеше нищо преди да се сблъскам с съвсем случайно с Галя Йотова по време на фестивала “Процес-пространство“ около 24 май 2019 г. в единственото му издание, проведено във Пловдив.

Тогова, правейки снимки на участници във Фестивала с тези големи обемни букви, тя разказа повече. Тогава снима и мен. Спомням си, че буквата, която държах, нямаше абсолютно никакъв смисъл в онзи момент, една непозната буква.

Много се радвам, че благодарение на нейния проект и на цялата енергия, с която тя го прави, тези букви все повече оживяват за нас и историята на Яков Крайков става все по-витална, плътна и надявам се с бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, Фейсбук, plovdiv2019.eu
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Кондов, Христина Джурова и Александър Евгениев (отляво надясно)

Варненският театър подготвя премиерата на „Кървава сватба“

Във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” текат последните репетиции на премиерния спектакъл „Кървава сватба”. Постановката по пиесата на големия испански драматург и поет Федерико Гарсия Лорка е дело на Стоян Радев Ге.К. За режисьора това е своеобразно продължение и връщане към творчеството на Лорка, след като постави „Домът..

публикувано на 16.01.22 в 08:05

Премиера на „Д-р Шребер“ – втора част от поредицата „Катарзис“

Предстои премиерата на втората част на театралния минисериал „Катарзис“, който разглежда психоанализата на Фройд. Представлението е наречено – „Д-р Шребер“ и е по идея на режисьора Елица Йовчева и има за цел в различни поредици да представи теорията на психоанализата. Първата част на театралния сериал бе представена премиерно миналата година – „Г-ца..

публикувано на 15.01.22 в 08:35

"По средата" – Десислава Унгер и Ленче Андонова в галерия "Аросита"

Как изглежда животът по средата през погледа на две художнички – от България и от Северна Македония? Изложбата „По средата“ на Десислава Унгер и Ленче Андонова в столичната галерия „Аросита“  разглежда представата за времето и пространството. Времето като реалност, в която всеки един живее и създава. Десислава Унгер и Ленче Андонова завършват заедно..

публикувано на 14.01.22 в 17:50
Наталия Мешчанинова

Да пишеш от отчаяние

Наталия Мешчанинова е известна сценаристка, режисьор на два пълнометражни филма и според критиката „забележителна представителка на новата вълна от жени в руското кино след 2010 година“.  Книгата ѝ „Разкази“ е нейният литературен дебют и веднага попада в класацията „стоте най-значими руски книги на XXI век“. Разказите в нея всъщност съставят роман,..

публикувано на 14.01.22 в 15:00
Боряна Дукова и Емил Янев

Няма да е скучен споменът за мен

В епизод 440 „Трамвай по желание“ представя на своята публика известната писателка и киносценарист Боряна Дукова. Годината е 1960-а. На борда на трансатлантически самолет знаменитата Елисавета Багряна пътува за Рио де Жанейро в компанията на млада българска поетеса. Полетът е дълъг и образи от миналото нахлуват в спомените на космополитната Лиза...

публикувано на 14.01.22 в 09:10
Подкасти от БНР
/radiobulgaria/history/list ۚRrM5x 0 ]v.p]v.]v.]v.Xv.]v.Традиции-size:1ڟ[foot]v.]v.8^v.p]v.^v./radiobulgaria/traditions/listqSQ.,ժgBP_Lли^v.^v.8_v.8^v.^v./var/www/html/bnr/app/Modules/News/View/Details/partials/gallery_inner.html п\Μeܽ)елP_v.8_v._v.^v._v.35d367308d7b41296ddb6bfd159a4c618dee3112квૐ_"