Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непознатите будители

Яков Крайков – първият български издател

Часословът на Крайков, 1566, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Снимка: Уикипедия

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.

Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“, след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.

През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, която е с двуцветен печат и е украсена с 31 гравюри.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.


Галя Йотова е фотограф и инициатор на проекта „За буквите между Пловдив и Матера“. Чрез кирилицата проектът осъществява културен мост между двете европейски столици на културата през 2019 г. – Пловдив и Матера.

В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „Часословец” се съхраняват в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”.

Проектът насочи вниманието върху значението на кирилицата и Яков Крайков, чрез когото българската книга и азбука влизат в европейската култура.

За проекта и личността на Яков Крайков разказва в “Нашият ден“ Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера“.

“Името Яков Крайков не една голяма чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания предизвиква у тях това, че този човек е успял да свърши цялото това нещо в една епоха, когато това е било изключително трудно, особено за България.

Това е ХVI в.. Той успява да попадне във Венеция и през 1566 г. да издаде първата книга от българин на кирилица във Венеция.

Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с “Часлослов“ е възможно най-богатата книга с илюстрации, съдържа около 33. Освен това той е коректор.

Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са негово дело.

Любопитно и интересно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той създава абсолютно свой печатарски стил.

В действителност книгите от Яков Крайков не са нито толкова много, нито толкова лесно откриваеми. От “Часлослов“, неговата първа книга има малко повече запазени екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.

Най-интересната според учените негова книга е неговата четвърта книга, която се казва “Различни потреби“ и “Книга за пътника“.

Това са били тип книги, които се използват не само от свещеници, но и от обикновени хора, които са грамотни и намират в тях утеха. Тази последна четвърта книга е изключително рядък екземпляр.

Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите

Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той сам си го е извоювал. Едва ли е било толкова кротко и не без препятствия усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът всъщност е в основата на следващите печатни книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стой в основата на нашата съвременна печатна кирилица.

Другото много важно нещо, което за мен беше откритие - ние сме свикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функция. Те са функция, с която можем да изпълняваме определени процеси – да пишем, да си пренасяме съобщения.

Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса –скулптори и архитекти - са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт.


Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гаврилов.

“За мен името Яков Крайков не значеше нищо преди да се сблъскам с съвсем случайно с Галя Йотова по време на фестивала “Процес-пространство“ около 24 май 2019 г. в единственото му издание, проведено във Пловдив.

Тогова, правейки снимки на участници във Фестивала с тези големи обемни букви, тя разказа повече. Тогава снима и мен. Спомням си, че буквата, която държах, нямаше абсолютно никакъв смисъл в онзи момент, една непозната буква.

Много се радвам, че благодарение на нейния проект и на цялата енергия, с която тя го прави, тези букви все повече оживяват за нас и историята на Яков Крайков става все по-витална, плътна и надявам се с бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, Фейсбук, plovdiv2019.eu


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илиян Лалев

Черните рисунки на Илиян Лалев

Галерия "Стубел" представя самостоятелна изложба "Черни рисунки" на художника Илиян Лалев, едно от знаковите имена на съвременната художествена сцена.  Това е експозиция, която привлича вниманието върху тревожни актуални събития в днешното битие. Темите са поднесени естетски, смислено, с висока визуална култура. Заглавията са: "Някъде в Сицилия",..

публикувано на 29.03.24 в 08:50

Насилието като фарс в Сатиричния театър

На 29 март в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Пазар за мъже" от Жан-Клод Дано. Поставката е на Николай Младенов, а сценографията е дело на Кирил Наумов. Режисьорът Николай Младенов определя пиесата, като забавно-ироничен крими трилър, който ни отвежда в света на един непознат за българската публика автор...

публикувано на 29.03.24 в 08:05

"Вълните на морето са жени" – филм, който не се очаква от турски режисьор

"Вълните на морето са жени" в случая не е стихотворението на Евтим Евтимов, а българското заглавие на филмовата история на Аслъхан Юналдъ. Нейният пълнометражен игрален дебют е изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Зрителите проследяват историята на млада жена, която се завръща в..

публикувано на 28.03.24 в 16:59

Опиянението на чувствата във "Вино от глухарчета"

Спектакълът "Вино от глухарчета" на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" се опитва да дефинира битката между живота и смъртта, между светлината и мрака, между младите и старите. Надяваме се спектакълът да насърчи децата и семействата да говорят повече помежду си, да отнесат видяното със себе си у дома, да искат да открият "машината на времето"..

публикувано на 28.03.24 в 15:35
Рене Карабаш, Мари Врина, Захари Карабашлиев (от ляво надясно)

Българска литературна инвазия във Франция

Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на..

публикувано на 28.03.24 в 12:50