Конституцията като обществен договор. Остаряват ли конституциите и как се „преподписва“ общественият договор при променени обществени отношение?
Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Петър Обретенов, които има стаж като съдия, адвокат и депутат от Великото народно събрание и член на първия Висш адвокатски съвет. Бил е и зам.-председател на ЦИК.
“Конституцията наистина е обществен договор, но тя не е застинало законодателство, подобно на скрижалите на Моисей, които са дадени веднъж завинаги.
Самата Конституция предвижда в своите текстове възможност за изменение. Конституциите винаги са се променяли с течение на времето.
Най-старата конституция, тази на САЩ, не е променяна от повече от два века. Но има 26 добавки, които я осъвременяват.
Българската конституция също предвиждаше възможност за нейното изменение."
Адаптирана ли е към днешната действителност? Може ли да послужи за изграждане на едно по-справедливо общество? Да се справим с проблемите, които седят днес пред нас като корупцията?
"Конституцията от 1991 г. беше създадена по образец на европейски конституции, най-вече испанската и италианската. Въпросът е беше ли възможно тя да бъде приета от едно общество, излязло от дълъг период на правен нихилизъм, на отричане на законите и незачитане на правните уредби? В този смисъл тя до известна степен беше изпреварила времето си. По тези причини тази Конституция беше нарушавана в много от основните си постулати.
Малко известно на обществото е, че още във Великото народно събрание се изрази желание България да бъде приета в ЕС и Съвета на Европа."
Нарушаване на Конституцията
"То може да бъде осъществено с пряко нарушаване на конституционни норми, което по-рядко се случва, но по-често се случва с нарушаване на духа на Конституцията, който е въплътен в преамбюла. Там е вписано, че България е правова държава, която зачита цивилизационните ценности – справедливост и равенство пред законите. Но при приложението на Конституцията българските съдилища и държавни институции често нарушават тези основополагащи принципи.
Например съгласно член 18 от Конституцията, крайбрежната плажна ивица е изключително държавна собственост. Тази норма е тотално нарушавана чрез “бетонирането“ на Черноморското крайбрежие. Простият факт, че т.нар. “Сараи“ са построени върху крайбрежната плажна ивица, ги прави противоконституционни."
Чуйте Петър Обретенов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Даниела Божинова, председател на УС на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, доктор по политология от НБУ и зам.-председател на Democracy International с център в Кьолн.
“По отношение на Българската конституция, българските граждани са като малоумни, поставени под запрещение. Всичко конституционно се решава изцяло от политическия елит. Той може да реши да свика Велико народно събрание, гражданите не могат да го инициират.
Нашата конституция е много херметизирана и начинът за нейното променяне е много труден.
Българската конституция би трябвало така да се промени, че българските граждани да имат последната дума при нейната промяна. Това ще стане, когато се отървем от архаизираната форма на Великото народно събрание, то ще бъде заменено точно с такава процедура. Обикновеното народно събрание приема промяната, след което промяната отива на конституционен референдум и без да бъде потвърдена от него, не може да влезе в сила. С такава процедура трябва да се замени Великото народно събрание."
Гражданите в България и Конституцията на България
"Освен че гражданите не могат да инициират нейни промени, отделно тази конституция, която ни управлява сега, никога не сме я приели. Дори при социализма имахме формално приета на референдум конституция."
Чуйте Даниела Божинова в звуковия файл.
Тъмна и мъчителна нощ бе настанала над цялата земя. В мрака на езичеството и на греха проблясва Божията светлина, след въплъщението на Сина Божи. Изпълва се времето и чрез раждането, живота и делата на Обещания Месия, както се казва в евангелското четиво от неделята след Богоявление "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония,..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен интернет. С нея разговаряме за това какво търсят децата в интернет пространството и дали са готови да поемат "тежестта" на публичните си профили. Правят ли разлика между техническа грамотност и медийно..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg