„Последният дар на човека“ – нов прочит на живота

1055 може да е всичко – номерът, който ни дават, за да станем част от редицата някъде, в нещо; номерът, който понякога сами си избираме; резултатът, който говори за нашите знания, постижения, а в някои случаи и грешки; навъртените километри; калориите, които искаме да изгорим; наличността по сметката ни; сумата, която трябва да платим за поредната материална придобивка; сборът от цифри, който определя в коя графа на статистиката сме. 1055 е и време, и липсата на такова за хората зад числото. Тези, които са в чакалнята и се молят 1055 да е всичко изброено, но не и броят в листата, която ги превръща от хора в цифри.

Към 3 септември 2021 година чакащите за трансплантация на орган у нас са именно толкова – 1055. Толкова и много повече, защото нерегистрираните надминават тази бройка, и то неколкократно.

Статистиката обезличава и отнема душата на проблема, но и показва болезнената реалност – България е на последно място по донорство на органи в ЕС. А има страни, в които реалността е друга и листа с чакащи няма.

За подобна утопия се борят Димитър Панайотов и Александър Николов. Водят битката постепенно, с малки крачки, както е присъщо за големите войни и бавната журналистика. Шест години те разработват машина на емпатията, която да ни помогне да разберем света на човека в нужда, в който един живот може да побере много други в себе си.

„Последният дар на човека“ е документален мултимедиен разказ за донорството на органи в България, но е история не за смъртта, а за живота и надеждата в него.

Димитър и Александър – единият завършил „Журналистика“ във ФЖМК на СУ, вторият „Фотожурналистика“ в London College of Communication, а заедно следват магистърската програма „Е-Европа“ – развиват разказа в осем отделни глави. Началото поставя историята на Георги – момчето със сърце от кестени, което прави темата за донорството лична и за двамата.

• Младите в журналистиката: Димитър Панайотов и Александър Николов

Особено за Александър, брата на момчето, което до края на тази и всяка друга история ще остане на 21.

Неговата съдба е последвана от надеждата за орган на други герои в разказа, от която ти идва да заплачеш, а след това разбираш и отрезвяващата истина – донорите са много по-малко от чакащите и това може да промени хода на всяка история. Стига някога да бъде проведен онзи тежък разговор, при който идеята за смъртта прави път на желанието да подариш живот.

До декември и останалите шест истории ще намерят своето място в големия разказ за „Последният дар на човека“. Всяка от тях ще бъде представен чрез средствата на документалистиката, но по дигитален, интерактивен начин. Димитър и Александър вярват, че именно това е тайната към разработването на социалнозначимите теми. Неслучайно си поставят за задача да превърнат документалния си мултимедиен разказ в първия трансмедиен проект у нас, който ще направи трудната информация достъпна и лесна за разбиране и ще провокира интереса на потребителите ѝ. В един момент „Последният дар на човека“ ще буди моралния ни и граждански дълг не само чрез интерактивния сайт dokumentalisti.bg, но и чрез множество канали – книга, подкаст, изложба, видео- и аудиозаписи.

Проектът излиза под шапката на Фондация „Документалистите“, която Димитър Панайотов и Александър Николов основават през 2020 година. С нея те искат да направят възможно и развитието на документалната журналистика, за която най-непробиваема се оказва финансовата бариера. Димитър и Александър обаче са наясно и с това и са готови да променят и тези нагласи в нашето общество.

И все пак промяната, която трябва да настъпи, започва оттук – от всичките над 100 срещи в повече от 15 населени места и 8 болници, които ни запознават със семействата на донорите, чакащите за нов орган и получилите такъв, и с лекарите, които се борят за оцеляването им.

„Последният дар на човека“ представя чрез думите на Димитър и снимките на Александър и три трансплантации и една донорска ситуация, първата, заснета у нас. Така те повдигнат наболелия въпрос за острия недостиг на органи за над 1000 българи, които чакат своя шанс за живот. Така целят да провокират разговор не само на институционално, но и на чисто човешко ниво – в семейството, където започва и свършва всичко. Защото дори само един човек да поиска да дари частица от себе си на друг, след като е подишал в ритъма на „Последният дар на човека“, мисията на Димитър Панайотов и Александър Николов би била изпълнена.

Същото може да се каже и за документалния филм на кинорежисьора, продуцент и сценарист Стефан Командарев „Живот от живота“, който показва реалната ситуация с трансплантациите в България само за да я промени.

Режисьорът подкрепя „Последният дар на човека“ и го смята за всеобхватен и задълбочен разказ. Затова и се присъедини към Димитър Панайотов и Александър Николов в „Какво се случва“.

Разговора можете да чуете в звуковия файл.