1055 може да е всичко – номерът, който ни дават, за да станем част от редицата някъде, в нещо; номерът, който понякога сами си избираме; резултатът, който говори за нашите знания, постижения, а в някои случаи и грешки; навъртените километри; калориите, които искаме да изгорим; наличността по сметката ни; сумата, която трябва да платим за поредната материална придобивка; сборът от цифри, който определя в коя графа на статистиката сме. 1055 е и време, и липсата на такова за хората зад числото. Тези, които са в чакалнята и се молят 1055 да е всичко изброено, но не и броят в листата, която ги превръща от хора в цифри.
Към 3 септември 2021 година чакащите за трансплантация на орган у нас са именно толкова – 1055. Толкова и много повече, защото нерегистрираните надминават тази бройка, и то неколкократно.
Статистиката обезличава и отнема душата на проблема, но и показва болезнената реалност – България е на последно място по донорство на органи в ЕС. А има страни, в които реалността е друга и листа с чакащи няма.
За подобна утопия се борят Димитър Панайотов и Александър Николов. Водят битката постепенно, с малки крачки, както е присъщо за големите войни и бавната журналистика. Шест години те разработват машина на емпатията, която да ни помогне да разберем света на човека в нужда, в който един живот може да побере много други в себе си.
„Последният дар на човека“ е документален мултимедиен разказ за донорството на органи в България, но е история не за смъртта, а за живота и надеждата в него.
Димитър и Александър – единият завършил „Журналистика“ във ФЖМК на СУ, вторият „Фотожурналистика“ в London College of Communication, а заедно следват магистърската програма „Е-Европа“ – развиват разказа в осем отделни глави. Началото поставя историята на Георги – момчето със сърце от кестени, което прави темата за донорството лична и за двамата.
Особено за Александър, брата на момчето, което до края на тази и всяка друга история ще остане на 21.
Неговата съдба е последвана от надеждата за орган на други герои в разказа, от която ти идва да заплачеш, а след това разбираш и отрезвяващата истина – донорите са много по-малко от чакащите и това може да промени хода на всяка история. Стига някога да бъде проведен онзи тежък разговор, при който идеята за смъртта прави път на желанието да подариш живот.
До декември и останалите шест истории ще намерят своето място в големия разказ за „Последният дар на човека“. Всяка от тях ще бъде представен чрез средствата на документалистиката, но по дигитален, интерактивен начин. Димитър и Александър вярват, че именно това е тайната към разработването на социалнозначимите теми. Неслучайно си поставят за задача да превърнат документалния си мултимедиен разказ в първия трансмедиен проект у нас, който ще направи трудната информация достъпна и лесна за разбиране и ще провокира интереса на потребителите ѝ. В един момент „Последният дар на човека“ ще буди моралния ни и граждански дълг не само чрез интерактивния сайт dokumentalisti.bg, но и чрез множество канали – книга, подкаст, изложба, видео- и аудиозаписи.
Проектът излиза под шапката на Фондация „Документалистите“, която Димитър Панайотов и Александър Николов основават през 2020 година. С нея те искат да направят възможно и развитието на документалната журналистика, за която най-непробиваема се оказва финансовата бариера. Димитър и Александър обаче са наясно и с това и са готови да променят и тези нагласи в нашето общество.
И все пак промяната, която трябва да настъпи, започва оттук – от всичките над 100 срещи в повече от 15 населени места и 8 болници, които ни запознават със семействата на донорите, чакащите за нов орган и получилите такъв, и с лекарите, които се борят за оцеляването им.
„Последният дар на човека“ представя чрез думите на Димитър и снимките на Александър и три трансплантации и една донорска ситуация, първата, заснета у нас. Така те повдигнат наболелия въпрос за острия недостиг на органи за над 1000 българи, които чакат своя шанс за живот. Така целят да провокират разговор не само на институционално, но и на чисто човешко ниво – в семейството, където започва и свършва всичко. Защото дори само един човек да поиска да дари частица от себе си на друг, след като е подишал в ритъма на „Последният дар на човека“, мисията на Димитър Панайотов и Александър Николов би била изпълнена.
Същото може да се каже и за документалния филм на кинорежисьора, продуцент и сценарист Стефан Командарев „Живот от живота“, който показва реалната ситуация с трансплантациите в България само за да я промени.
Режисьорът подкрепя „Последният дар на човека“ и го смята за всеобхватен и задълбочен разказ. Затова и се присъедини към Димитър Панайотов и Александър Николов в „Какво се случва“.
Разговора можете да чуете в звуковия файл.
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява". С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..
Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..
В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg