Къде е мястото на темата за енергийната бедност в последната версия на “Плана за възстановяване и устойчивост“? Как енергийната бедност може да влезе в българското законодателството? Какви са последствията от задълбочаващата се енергийна криза в Европа?
Темата коментира в “Нашият ден“ Минчо Бенов, директор на фондация „Хабитат България”:
Това е един много сериозен проблем, който засяга много домакинства. Темата за енергийната бедност е изключително остра за България. Повече от 27% от населението в България по данни на Евростат са енергийно бедни при среден показател за европейските страни от около 6-7%.
Основните причини за енергийната бедност са две. От една страна, е цената на енергията, която обуславя нивото на разходите, необходими, за да се поддържа един дом топъл през зимата и съответно да се охлажда през лятото. От друга страна, състоянието на жилищата.
В България доходите са относително ниски, особено, ако трябва да ги разглеждаме в сравнителен план с останалите европейски страни. Широко известно е също така, че един от най-големите проблеми на жилищния фонд в България е изключително големият процент на неподдържани жилища, които са в изключително лошо състояние.
Енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради е нещо, което е предвидено в един от проектите на “Плана за възстановяване и устойчивост“.
Тъй като отново се предвижда саниране на тези жилищни сгради с грантово финансиране от 100% за всички, което е един порочен и неустойчив модел.
Нашето твърдо убеждение, такива са били и препоръките ни, е тази субсидия от 100% да бъде насочена към домакинствата, които са с ниски доходи и не могат да си позволят самостоятелно участие в тези мерки за обновяване на жилищните сгради, а от останалите домакинства да се изисква съфинансиране на тези подобрения, тъй като става въпрос за частно притежавани имоти и би трябвало помощта да бъде внимателно насочвана там, където е най-необходима. Иначе се получава един такъв парадокс, че семейства със средни и по-високи доходи придърпват тази субсидия за сметка на тези, които са най-нуждаещи се.
В момента се прави и друго усилие – да бъде създадена дефиниция за това какво е “енергийно бедно домакинство“, което ще улесни този процес на подпомагане и на внимателно насочване на помощи там, където са най-необходими."
Чуйте Минчо Бенов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Светослав Стойков, експерт в Екологично сдружения “За земята“:
“Лятото направихме едно проучване от Екологично сдружения “За земята“ в района на Велинград, целящо енергийно бедни домакинства. Целта ни беше да отчетем каква е настоящата ситуация с енергийните помощи, които се раздават – за дърва, за нискокачествени въглища. Как цялата ситуация влияе на качеството на въздуха и допринася за изменението на климата. Утре ще публикуваме резултатите от това проучване на страницата на сдружението.
В България имаме изключително висок процент на домакинства, които не могат да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон и това е много тревожно.
Близо една трета от домакинствата изпитват сериозни затруднения с навременните плащания към доставчиците на енергийни услуги. Ниските доходи са ключовият фактор за това нещо.
Проучването беше насочено към три конкретни групи. Разгледахме изцяло групи с ниски доходи – пенсионери, ромски домакинства и млади семейства с деца. Резултатите бяха изключително интересни. Виждаме желанието за промяна на ситуацията и в трите разгледани групи."
Промяната
"Промяна е възможна, но тя ще се случи цялостно – с изработване на образователни програми, на материали, на така очакваната реформа за едно гише, в което да се предоставя цялостната информация за абсолютно всички програми, по които едно домакинство би могло да кандидатства – както за енергийна ефективност, така и за интегриране на възобновяеми енергийни източници, така и за промяна и подмяна на отоплителни уреди с по-ефективни."
Чуйте Светослав Стойков в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Иван Велков от Българската фасилити мениджмънт асоциация:
“Никога конюнктурата не е била по-добра да настояваме за устойчиви решения в сферата за енергийната ефективност. Нашата Асоциация се занимава с хора и компании, които успешно прилагат техническите решения.
Новите, съвременни тенденции в материалите и сградното строителство, които успяват буквално технократски и количествено стойностно да докажат, че при инвестиране в подобни дейности и процеси, енергийната ефективност може да се превърне в един от задължителните инструменти за решаване на проблема за енергийната бедност и като цяло със социалните проблематики на държавата. Но те не трябва да бъдат поставяне на една плоскост.
Нуждата от инвестиции в решаването на проблемите е задължително условие и колкото повече хора се включат в него, толкова по-бързо ще намерим решение. Но не задължително за сметка на субсидиране и безплатни бюджетни средства, които като правило винаги са недостатъчни, за да се обхване в цялост проблемът. Нуждата от тази програма, според мен, става очевидна за всички, особено след последните няколко дни, в които темата за климатичните промени и решенията на срещата в Глазгоу сякаш изостриха вниманието на всички към тематиката.
Откриваме все по-образована и информирана група от крайни ползватели, живущите в тези сгради, които имат нужда от подобни процеси. Нашият проект не си поставя за цел да реши кардинално всички теми и въпроси, но да намери методите и инструментите, чрез които те да се превърнат в една национална, дългосрочна стратегия и програма за развитие.
Чуйте Иван Велков в звуковия файл.
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на слушателя на програма "Христо Ботев" - Бойко Даскалов – вълнуваща семейна история за смелост и майчина всеотдайност, дори когато на пътя стои мечка. Майката на Бойко Даскалов е израснала в малко..
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg