Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Незаглъхващият зов на племето

Марио Варгас Льоса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Зовът на племето“ е най-новата книга на нобелиста Марио Варгас Льоса.

Макар да не изглежда такава на пръв поглед, тя по думите на самия автор е автобиографична: „Тя проследява личната ми интелектуална и политическа история, изминатия път, който постепенно ме отведе от пропитите с марксизъм и сартриански екзистенциализъм младежки години до либерализма в зрялата ми възраст, минавайки през преоценката на демокрацията, за която ми помогна четенето на писатели като Албер Камю, Джордж Оруел и Артур Кьостлер.“ Това е откъс от предговора към книгата, датиран „Мадрид, август 2017 г.“ и преминаващ на бърз ход през промените, които претърпяват идейните пристрастия на Льоса в годините. На страниците ѝ можем да се запознаем с авторовия „прочит“ на идеите на Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Сър Карл Попър, Раймон Арон, Сър Исая Бърлин, Жан-Франсоа Ревел.

Кое е обаче „племето“ и към какво е отправен неговият зов? Ето един от възможните отговори на Марио Варгас Льоса, който пише за харизмата на водачи, умеещи да призоват „духа на племето“: „Така Карл Попър нарича ирационализма на първичния човек, загнезден дълбоко у всички нас, цивилизованите люде, които до края на живота си не успяваме да превъзмогнем напълно носталгията по изконния традиционен свят – племето – когато човекът бил все още неделима част от общността, подвластен на шамана или на всесилния вожд, който взимал всички решения вместо него, а той се чувствал в безопасност, свободен от отговорности, покорен, като животното от глутницата, стадото или като човека от тайфата или групата запалянковци, задрямал сред онези, които говорят на същия език, кланят се на същите богове и мразят другия, различния, когото могат да обвинят за всички беди, застигащи племето. „Племенният дух“, извор на национализма, е причинявал, наред с религиозния фанатизъм, най-страшните кланета в историята на човечеството.“

Струва си да се помисли над това, а също и да се прочете книгата.

Чуйте Надежда Московска за „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса.

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.

„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимка на Евгени Димитров: Джаз по Витошка (1992)

Духът на софийските улици във фотографска изложба на Евгени Димитров

Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на многобройните уловени мигове през този период. Подборът им е почти естествен и включва първите улични музиканти, прославящи България и до днес, смелите копки към прогреса, зараждащите се субкултури,..

публикувано на 09.07.24 в 16:55

Пътищата на Вера Немирова към Рихард Вагнер

Вера Немирова, едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа, постоянен гост-режисьор на Държавната опера във Варна, представя днес, 9 юли,  в Арт салона на Радио Варна своето творчество, свързано с Рихард Вагнер.  Нейното пристрастие към оперния колос проличава във всяка от сценичните реализации на негови произведения, които тя..

публикувано на 09.07.24 в 16:16

Народният театър "Иван Вазов" с изложба и постановка за 174 години от рождението на Иван Вазов

Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на писателя, отбелязва годишнината с изложба и постановка.  Драматургът на театъра поетесата Мирела Иванова е организатор на експозицията "Иван Вазов и Народният театър", която се открива днес, 9 юли, в..

публикувано на 09.07.24 в 16:05

"Рождественски камбани" на д-р Стефан Мачев

Стефан Мачев е лекар, завършил медицина в Хумболдовия университет в Берлин, където защитава докторат в Института по съдебна медицина с отличие.  Завръща се в родината и работи в Националната кардиологична болница, като има признати специалности по ангиология, вътрешни болести и образна диагностика.  Пише стихове от младежката си възраст, като е..

публикувано на 09.07.24 в 15:23

Какво представя проектът "Дипломантите"?

Дипломирането, момент, който всички студенти очакват с нетърпение, но когато всъщност настъпи момента идва място на една носталгия за отминалите години и един страх какво следва след това. За втора поредна година проектът на Националната художествена академия "Дипломантите" дава възможност на завършилите студенти от всички специалности да представят..

публикувано на 09.07.24 в 14:51