Културата на бързи обороти – 8-14 ноември

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 14 ноември.

„Вътрешно горене“ е мотото на 11-ото издание на фестивала за свободен театър ACT. Официалното откриване на фестивала се състоя на 10 ноември на Сцена Дерида с късометражния танцов филм „Вик!” на родената в Белград Катина Дишков, която от 14 години работи у нас в сферата на съвременния танц, видео танца и алтернативното образование. Фестивалната програма ще продължи до 7 декември, а зрителите ще могат да гледат пет чуждестранни представления на знакови театрални и танцови компании от Германия, Франция, Испания, Израел и Австрия.

За първи път в историята на фестивала, 10-те български представления са селектирани от самата независима сцена чрез вътрешно гласуване. За театралната и танцова общност е предвиден образователно-дискусионен модул – серия от уъркшопи и майсторски класове с всички гостуващи артисти от Европа и техните български колеги, конференция и кръгла маса. Някои от заглавията, които може да видите в следващите няколко дни – на 14 ноември в Сити Марк Арт Център от 19.30 ч. ще се играе „Машините са кучки”, по идея на Иво Стаменов и текст на Здрава Каменова и Гергана Димитрова.

На 15 ноември на  Сцена Дерида може не само да гледате театър, но и да участвате в него. От 19.30 ч. влезте в „Караоке нощ”, една продукция на Паник Бутон Театър с режисьор Нейтън Купър и консултант режисьор Василена Радева. На следващия ден, 16 ноември отново на Сцена Дерида ще видите „Ритуали на душата” – спектакъл на танцова компания „Дюн” по идея и хореографска концепция на Петя Стойкова. Още за фестивала за свободен театър ACT слушателите научиха от Стефан Прохоров в „Артефир“ в понеделник.

В галерия „Васка Емануилова“ до 5 декември в изложбата на Венцислав Занков „В&В Епикризи“ неговите творби си дават среща с постоянната експозиция от скулптури на Васка Емануилова. Разликите между тях не са само исторически – между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, но те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011-2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.

На български излезе мемоарната книга на Надя Мурад „Последното момиче“. Младата язидка в 2014 година попада в плен на бойци от Ислямска държава. Жестокостите, които преживява не я пречупват. Тя успява да избяга и да разкаже пред света за геноцида на „Ислямска държава“ срещу язидите. През 2018 г. печели Нобелова награда за мир. Получава и награда за човешки права „Вацлав Хавел“, и награда за свобода на мисълта „Сахаров“. В книгата си „Последното момиче“, Надя Мурад описва ужаса, болката и неизлечимите белези на войната и силата да ги надмогне, за да разкаже на света за тях. Целта й днес е да бъде последното момиче на света с подобна съдба.

Нуждата от нови и задълбочени културни медии стана тема в „Артефир“ в сряда. В предаването гостува журналистката Искра Ангелова, която познавате главно от телевизионния екран – като водеща на предаването „Нощни птици“. Ангелова представи новата онлайн медия Кълчър уан, която се появява във време, когато една след друга изчезват по-старите медии с дълбочина и влияние в тази сфера.

„Ние не наследяваме земята от нашите деди, а я вземаме назаем от нашите деца“, гласи една индианска поговорка. Тази вечер в зала България ще бъде представен проектът Петте елемента и човекът на независимия струнен оркестър „Drop Down Community“. Началото на проекта е поставено през пролетта на 2020 година, когато оркестърът решава да инициира създаването на цикъл от пет изцяло нови музикални произведения, придружени с въздействащи видеоклипове, посветени на каузата да опазим планетата. В предаването „Метроном“ в четвъртък гостуваха ръководителят на проекта Петя Цветанова и режисьорът Васил Къркеланов, за да разкажат за двете части на проекта – звука и образа.