Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

20 години от смъртта на поета и преводача

Литературни четения в памет на Георги Рупчев

Георги Рупчев: Поезията е проява на инстинкта за неприспособимост

На 28 ноември се навършват 20 години от смъртта на един от най-големите български поети Георги Рупчев. 

В две вечери – едната е на 28 ноември (деня, когато той си отива) в 16 ч. в клуб "Перото", и на 29 ноември в Столичната библиотека на 3 етаж в "Книжовно наследство" – ще бъдат прочетени от актьори някои от стиховете на Георги Рупчев и негови съмишленици ще се опитат да върнат образа на неговото слово.

Той продължава да бъде четен не само от връстници и приятели, но и от новите поколения е ценен, обичан и боготворен. В онова време, когато езикът е стегнат, удушен от условията, от условностите, той създава една нова територия за българския език и стих. Все още няма достойна литературно-критическа книга за неговия принос в тази посока. С чувство за хумор, с огромна ерудиция, с една деликатност и ненатрапливост присъства Георги Рупчев в литературното пространство. 

Майя Праматарова разказва в "Артефир":

"Поезията на Георги Рупчев продължава да бъде жива години след като него го няма и тепърва ще бъде четена. Чрез неговата поезия думата съхранява красотата си, стихът му по друг начин представя езика ни. Това е осмисляне на думата – разкриване на поезията чрез думата. Думата е въплътена по друг начин и в неговите преводи – "Песен на песните", да речем. С бляскавото си чувство за хумор винаги успяваше да доведе до смисли, до които малцина успяват. Георги Рупчев беше човек, който присъстваше не само в литературата – неговата любов към музиката, към театралното изкуство, неговата откритост към света, любопитство към света... бяха изключителни." 

Георги Рупчев е от онези поети, които препотвърждават принадлежността на българската поезия към световните образци. По неговите думи „Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.“

Иван Теофилов го нарича „коронован княз на метафоричните състояния“, а Едвин Сугарев пише: „Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост поне според мен надхвърля тази на неговото поколение, а и на времето, в което е създадена. Поети като него като че ли принадлежат към друга раса, за която поезията е наистина самоубийствен занаят – или „проява на инстинкта за неприспособимост”, както го определяше Жоро. И именно затова днес, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни. Паметта за тях ни напомня за съществуването на една дълбинна автентичност, в която тъмното и светлото се преливат и чиито пейзажи съграждат език, на който проговаря универсумът. Съизмерването на човека с тази именно автентичност и проблематичността на неговите идентификации в един много повече екзистенциален, отколкото социален план, е голямата тема на всичко написано от Георги Рупчев.“

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал е будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си, е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.

"Времето не е намалило въздействието на тази дълбока и изпълнена с трагизъм поезия, а младите поколения се вълнуват от нея толкова, колкото и поколението, към което принадлежеше Рупчев. Но значимостта му надхвърля неговото време", отбелязва още Едвин Сугарев.

Чуйте Майя Праматарова в звуковия файл.

Снимки – НДК и БНР, архив

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1982).

Автор е на стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004), „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). През 2002 г. посмъртно излиза „Отдалечаване на въздуха“ и „Инстинкт за неприспособимост. Стихове. Поеми. Избрани преводи“ (2007). Превежда от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“ (1992). Сред превежданите от него автори са Джон Ленън, Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лоурънс Фърлингети, Алън Гинсбърг и други. Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на БАН „Периодика и литература“, както и в издаването на списанията „Глас“ и „Мост“. Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски и гръцки. Умира на 28 ноември 2001 г. в София.

Носител е на Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982), Наградата Димчо Дебелянов (1980), Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1983), Наградата на Съюза на преводачите (1992 и 1994), Националната награда „Христо Г. Данов“ (2001) – за превода на „Поезия“ от Николай Гумильов. 



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Национален литературен конкурс за драматургия за наградата „Антон Страшимиров“ – Разград

Първото издание на Националния литературен конкурс за драматургия за наградата „Антон Страшимиров“ – Разград е посветено на 150-годишнина от рождението на писателя. Конкурсът се провежда съвместно със Съюза на българските писатели.  28 януари е Ден на Разград. "Разград винаги е бил много духовен град. Не е случайност тази награда, защото житейският път..

публикувано на 28.01.22 в 16:00

Юбилейна 2022 година във Великотърновския театър

2022 година ще премине под знака на три значими годишнини в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново. Тази година се навършват 125 години от рождението на патрона на театъра – актьора Константин Кисимов, 70 години от създаването на професионален драматичен театър в града и 50 години от откриването на Музикално-драматичния..

публикувано на 28.01.22 в 15:29

Това не е биографичен филм, той припомня красивото в творчеството на Петя

“Филмът категорично не е документален и дори не се занимава само със събитията, случили се преди 42 години. Те по някакъв начин са вплетени във филма. Не се занимаваме с фактология, не искаме да бъркаме в раната, не е това смисълът“, казва в “Нашият ден“ продуцентът на филма “Петя на моята Петя“ Николай Урумов : Алиса Атанасова: Неизменно..

публикувано на 28.01.22 в 12:31

Проектът „Кой е на сцената?“

публикувано на 28.01.22 в 10:15

Галина Борисова – „Вярно с оригинала“

Авторското соло на танцьорката и хореограф Галина Борисова се занимава с силата на независимата мисъл и конструктивното въображение. На фокус е връзката между автентичност и интерпретация, изследвани през артистичните предпочитания на Галина Борисова и уловени чрез погледа на чуждите спомени. Публиката е разположена, легнала в галерия „Етюд“ върху меки..

публикувано на 28.01.22 в 09:00
Подкасти от БНР