Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Аида“ със Сондра Радвановски и Йонас Кауфман от Париж

Йонас Кауфман ролята на Радамес
Снимка: Vincent Pontet/OnP

150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче промени хода на събитията. Спектакъл имаше още през февруари, но без публика и без Гаранча. Спектакълът бе заснет за телевизионния канал Арте.

Въпреки всички обстоятелства продукцията впечатлява не само със звездите в каста, но и с режисурата – модерна и красива. Дело е на нашумялата холандка Лоте де Беер, която с Верди е в стихията си. За нея конфликтът в „Аида“ не е военен, а културен. Египет символизира колективния Запад, доминиращ през 19 век, а завладяната Етиопия – колонизирания свят. Заложниците Аида и Амонасро не са просто диваци-благородници без идентичност, а представители на древната култура, подчинена и систематично ограбвана от Запада в онази епоха. Именно затова и действието в операта се развива в музей в края на 19 век!

Сондра Радвановски в ролята на Аида
Няма слонове, няма фараони, нито пирамиди. Аида и Амонасро представляват двуизмерни персонажи чрез кукли-марионетки, подобни на живи каменни статуи в човешки ръст, движени майсторски от трима души. Постигнат е изключително интересен ефект на многопластовост на образа, както и особена пластичност на пространството – като своеобразен синкретизъм на различните изкуства. Сопраното Сондра Радвановски споделя, че това отделяне от героинята ѝ дава уникалната възможност да наблюдава Аида в движение и отстрани. Марионетката изразява емоциите на героинята в синхрон с артиста-певец.

„Чувствам се като разказвача, като трети персонаж, наблюдател“ – споделя Радвановски.

Режисьорката пък обяснява своето решение и със спецификата на ариите, в които героите сякаш разговарят със себе си. Куклите са дело на художничката от Зимбабве Вирджиния Чихота и английския дизайнер Марвин Милър, който ги изработва по рисунките на Чихота.


„В оперите на Верди съществува една изключителна сплав от силна вътрешна емоция, интимност, в същото време мащаб и политика. Интелектуалното и емоционалното преживяване вървят ръка за ръка по неповторим начин. Имаме сблъсък между самотата и дълбоката драма на главните герои с един външен свят на военен ентусиазъм. Това е общ звуков свят със своите различни нюанси, който трябва да звучи и да изглежда хомогенно. Така е и между Радамес и Аида, които също представляват два съвсем различни свята в едно...“ – обяснява Лоте де Беер. 

За Йонас Кауфман ролята на Радамес е коронна. Сондра Радвановски е едно от водещите вердиеви сопрани в света днес. В ролята на Амонасро е известният френски баритон Людовик Тезие. Амнерис е руското сопрано Ксения Дудникова, която дебютира в Париж преди две години в ролята на Кармен. Върховният жрец е Дмитрий Белоселски, фараонът – Соломен Хауърд. Диригент на спектакъла е Микеле Мариоти.

Йонас Кауфман и Елина Гаранча в операта „Парсифал“
В предаването на 27 ноември от 20 часа звучи и второто действие от операта „Парсифал“ с Йонас Кауфман, Елина Гаранча, Людовик Тезие и др. Записът е от април тази година от спектакъл на Виенската държавна опера.

Snimki: Vincent Pontet / OnP, wiener.staatsoper / ФС
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чухте ли този концерт? Не? Вече можете да го направите в следващите дни

Радиото е магия, радиото е вълшебство, което достига до сърцето на всекиго. Не е необходимо кой знае колко – един приемник. Щракваш копчето и слушаш. Можеш да правиш и най-различни други неща. Проблемът е, че за жалост всичко отлита в ефира и не може да се повтори. Ето сега в сайта на програмата ще ви предлагаме някои концерти, излъчени преди..

обновено на 24.01.22 в 17:40

Пълен запис на концерта на радиосимфониците със солист Людмил Ангелов

Първият за тази година концерт на Симфоничния оркестър на БНР отвежда в необятния и прекрасен свят на руската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „Руска зима“ на 21 януари в зала "България" прозвучаха две знакови творби от руската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в..

публикувано на 24.01.22 в 16:17

Двама тенори едновременно на сцената в ролята на Отело от едноименната опера на Росини в Лиеж

Поради влошената епидемиологична обстановка в страната белгийското правителство отново въведе ограничителни мерки в културния сектор.От началото на декември в оперните и концертни зали се допускат едва 200 зрители, след представяне на зелен сертификат и задължително носене на маска. При тези нови и трудни обстоятелства на 19 декември в Кралската..

публикувано на 24.01.22 в 08:45

Сто години от рождението на Жан-Пиер Рампал

Наричаха го „Човекът със златната флейта“ и това се дължеше не само на факта, че бе собственик на единствената флейта в света, изработена от чисто злато от велик френски майстор през 1869, но и на всички скъпоценни качества и достойнства, които притежаваше. Той беше първият музикант, извоювал в наше време авторитета на флейтата като солов инструмент...

публикувано на 23.01.22 в 08:05

Вечер с изкуството на мецосопрана Мариана Пенчева

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ тази събота (22 януари от 20 часа) ще може да се докоснете до част от изкуството на великолепната българска певица Мариана Пенчева. Мариана Пенчева е родена на 17 януари през 1966 г. в Пловдив. Започва музикалното си образование в класа по оперно пеене на Иванка Михайлова в Музикалното училище в..

публикувано на 22.01.22 в 09:00
Подкасти от БНР