Как броим жертвите? Как се „отразява“ трагедия? Има ли мъката информационна стойност? Човешката драма за политическа употреба. Защо? Какво трябва да направи добрият журналист с историята, трагедията, с провокатора? Разговор в предаването „Мрежата“ с журналистките Мария Милкова и Елена Кодинова и със социолога доц. д-р Алексей Пампоров.
Мария Милкова: „Никой журналист не отива да отразява трагично събитие с идеята да направи нещо лошо или да засили мъката, но за съжаление през годините виждахме много такива примери, но ако говорим за последните събития, то ще кажа, че наблюдавах позитивна промяна – кадрите бяха щадящи и нямаше брутална намеса в личното пространство на хората. Макар да видях и много неща, с които не съм съгласна като журналист. Смятам за недопустими излъчванията от училището на загиналите деца и интервютата с техните съученици. Притеснена съм и от езика, с който се говори за трагедията и това не е само езикът на медиите. Имам чувството, че цялото ни общество е загубило чувствителността си към изказа.“
Елена Кодинова: „Преди 6-7 години избухна един цех за боеприпаси, при който загинаха 14 души. Спомням си, че по този повод Милен Цветков ме покани за разговор в неговото предаване. Той имаше маниер да спори до кръв със събеседника си, за да „извади“ от него всичко, което иска да научи. С мен той спореше усърдно, че в живота има и виещи майки от скръб, има смърт, има всичко и това трябва да бъде показано на обществото. Бях на обратното мнение. В края на разговора ни стигнахме до консенсус, че при отразяването на трагедии трябва да има някакво приличие. И след това, когато със свито сърце наблюдавах как всички телевизии показваха кадрите с последните мигове от живота на Милен, се сетих за този наш разговор.
Нямаме право да показваме мъката, трагедията, безпомощността. Никоя новина и никой репортаж не печелят с това.“
Алексей Пампоров: „Има един погрешен начин на преподаване на журналистика в България, който казва, че лошите новини продават, че сензацията продава, че трагедията продава. Ние сме преки свидетели на това. Последните три дни телевизиите отказваха предавания, за да правят извънредни включвания. Една българска телевизия беше поставила слогана „Екскурзията на смъртта“ на екрана си. Това са ужасяващи неща, които изобщо пренебрегват трагедията на хората с цел да привлекат повече внимание, повече кликове в интернет. И това е свързано с финансирането на медиите, с рекламите и се получава един много порочен кръг, в който всички знаем какво е етично, но не се съобразяваме с него /…/ Наистина не мога да разбера, защо е необходимо усилването на травмата пред камерата? Не може да има въпрос „Вие как се чувствахте?“. Няма нужда от това, не сме в терапевтичен кабинет, където всичко може да бъде зададено като въпрос. Човекът е на показ и неговата мъка, болка и трагедия се транслира до всички.“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В днешното издание на "Нашият ден" се срещаме с изследователя Симеон Мильов – човек, който събира и съхранява думите на миналото, за да ги предаде на бъдещето. В продължение на години той неуморно записва думи, изрази и истории от различни краища на България – Граово, Мраката, Знеполе и Трънското краище, събирайки ги в своята книга "Думи за огрев"...
В съвременното общество, където визуалните изкуства и дигиталните платформи оформят начина, по който възприемаме света, има творци, които не само разказват истории, но и вдъхновяват социална промяна. Един от тях е Крис Захариев – режисьор, разказвач и създател на визуални проекти, които докосват сърцата на хората. С творчеството си Крис..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg