Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли мъката информационна стойност

Снимка: БГНЕС

Как броим жертвите? Как се „отразява“ трагедия? Има ли мъката информационна стойност? Човешката драма за политическа употреба. Защо? Какво трябва да направи добрият журналист с историята, трагедията, с провокатора? Разговор в предаването „Мрежата“ с журналистките Мария Милкова и Елена Кодинова и със социолога доц. д-р Алексей Пампоров.

Мария Милкова: „Никой журналист не отива да отразява трагично събитие с идеята да направи нещо лошо или да засили мъката, но за съжаление през годините виждахме много такива  примери, но ако говорим за последните събития, то ще кажа, че наблюдавах позитивна промяна – кадрите бяха щадящи и нямаше брутална намеса в личното пространство на хората. Макар да видях и много неща, с които не съм съгласна като журналист. Смятам за недопустими излъчванията от училището на загиналите деца и интервютата с техните съученици. Притеснена съм и от езика, с който се говори за трагедията и това не е само езикът на медиите. Имам чувството, че цялото ни общество е загубило чувствителността си към изказа.“

Елена Кодинова: „Преди 6-7 години избухна един цех за боеприпаси, при който загинаха 14 души. Спомням си, че по този повод Милен Цветков ме покани за разговор в неговото предаване. Той имаше маниер да спори до кръв със събеседника си, за да „извади“ от него всичко, което иска да научи. С мен той спореше усърдно, че в живота има и виещи майки от скръб, има смърт, има всичко и това трябва да бъде показано на обществото. Бях на обратното мнение. В края на разговора ни стигнахме до консенсус, че при отразяването на трагедии трябва да има някакво приличие. И след това, когато със свито сърце наблюдавах как всички телевизии показваха кадрите с последните мигове от живота на Милен, се сетих за този наш разговор.

Нямаме право да показваме мъката, трагедията, безпомощността. Никоя новина и никой репортаж не печелят с това.“

Алексей Пампоров: „Има един погрешен начин на преподаване на журналистика в България, който казва, че лошите новини продават, че сензацията продава, че трагедията продава. Ние сме преки свидетели на това. Последните три дни телевизиите отказваха предавания, за да правят извънредни включвания. Една българска телевизия беше поставила слогана „Екскурзията на смъртта“ на екрана си. Това са ужасяващи неща, които изобщо пренебрегват трагедията на хората с цел да привлекат повече внимание, повече кликове в интернет. И това е свързано с финансирането на медиите, с рекламите и се получава един много порочен кръг, в който всички знаем какво е етично, но не се съобразяваме с него /…/ Наистина не мога да разбера, защо е необходимо усилването на травмата пред камерата? Не може да има  въпрос „Вие как се чувствахте?“. Няма нужда от това, не сме в терапевтичен кабинет, където всичко може да бъде зададено като въпрос. Човекът е на показ и неговата мъка, болка и трагедия се транслира до всички.“

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18