Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
Фестивалът "На кино, на село" е инициатива на Петра Тонева и Евгения Танева, чиято цел е изграждане на мрежа в най-малките населени места с редовен достъп до съвременно кино. "За мен беше важно да направя нещо в България, което считам за любимо и вдъхновяващо" – казва Петра Тонева, която се занимава с научна работа в Исландия. Тя създава фондация..
Зала "Сава Доброплодни" на шуменското НЧ "Добри Войников – 1856" ще посрещне авторката Марта Радева и "Човекът от последния вагон" – нейната дебютна книга с разкази днес от 17:30 ч. Радева дълги години се изявява в различни журналистически жанрове, като междувременно печели национални литературни конкурси със своите разкази. Дебютният сборник..
Издадоха нова енциклопедия, подготвена от научно-редакционния екип на Научноинформационен център "Българска енциклопедия" – БАН, под главната редакция на акад. Илза Пъжева и с помощта на автори и консултанти – водещи учени и специалисти в различни научни области. В близо 700 страници "Светът. Кратка енциклопедия" представя в синтезиран вид..
Елисавета Шапкарева е автор на няколко книги с лирика и хайку. Днес в Македонския дом на ул. "Пиротска" №5 в София ще бъде представена най-новата от тях – "Никога вече". Тя се състои от хайбуни – жанр, близък до хайкуто . В "Нашият ден" Елисавета споделя, че харесва неизказаността – чуйте краткия анонс в звуковия файл:
SPAM studios открива "Сцена СПАМ", която ще се помещава в емблематичната Зала "Академик" на Националния студентски дом на пл. "Народно събрание“ №10. Пространството ще бъде дом на иновативни театрални и културни събития, творчески срещи и инициативи за млади артисти, студенти и културни деятели. Новото пространство за култура и творчество ще вдъхновява..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. Сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се..
Ловешкият драматичен театър "Борис Луканов" гостува на сцената на Народния театър "Иван Вазов" със спектакълът "Илинден" по творби на Димитър Талев и Пейо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg