Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

In memoriam: Милен Панайотов

| обновено на 10.01.22 в 18:16

След кратко боледуване почина нашият колега Милен Панайотов.

Милен беше автор и водещ на две знакови предавания в програма „Христо Ботев“ – „Спонтанни инвенции“ и „Контемпо“.

За Милен Панайотов разказва в „Нашият ден“ журналистът Светлана Димитрова.

„Милен беше човек с изключително чувство за хумор, изключителен професионалист, с много нестандартни подходи и идеи към всяко нещо, което приемаше да направи, с изключително отношение към музиката в много широк диапазон.“

Чуйте повече в звуковия файл. 

Изказваме съболезнования на семейството му.

Мили близки, приятели, колеги, поклонението ще се състои в четвъртък, 13.01.2022 г. от 12 часа в Ритуална зала „Амбър“ – кв. Орландовци, ул. „Кожарска“ 2.

 
Милен Стефанов Панайотов
 е композитор и музикален журналист в Българското национално радио.
Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” с композиция в класа на проф. Димитър Тъпков. По-късно се усъвършенства в майсторските класове по композиция на Дьорд Куртаг, Хулио Естрада, Петер-Михаел Хамел, Алехандро Иглесиас-Роси, Паул-Хайнц Дитрих. В периода декември 2006 – февруари 2007 специализира композиция при проф. Марк Копитман в Йерусалимската академия за музика и танц.
От 1995 г. Милен Панайотов работи в програма „Христо Ботев” на БНР, където води предавания предимно за джаз и импровизирана музика („Спонтанни инвенции”, „Спонтанно и след полунощ”), но също така прави и обзорни предавания за музикалния живот („Метроном”), портрети на музиканти („Български изпълнители”), едночасови представяния на опери („В джобен формат”), а до есента на 2000 г. е в екипа на предаването за съвременна и старинна музика „Контрапункт”. 
От 2000 до 2011 г. е член на организаторския екип на международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO. От 2004 г. сътрудничи на руския джаз-портал Джаз.Ру и неговото електронно издание „Полный Джаз”, в което отразява международните джазови фестивали „Варненско лято”, „Джаз+”, Скопския джазов фестивал, а също и публикува интервюта с големи съвременни джазови музиканти като Боян Зулфикарпашич, Жулиен Луро, Дейв Холанд, Паоло Фрезу. Публикува критики и рецензии и във в-к „Култура”.

Като делегат на БНР Милен Панайотов взема участие в работата на Международната трибуна на композиторите под егидата на ЮНЕСКО (Париж 2002, Виена 2005); в срещите на различни групи на Еврорадио: на „Еврокласик ноктюрно” (Варшава 2004; София 2008; Истанбул 2011); на джазовите продуценти (Кьолн, 2008, Букурещ 2009), както и в сесиите на Международния радио-телевизионен университет (URTI) във Френското радио (Париж, 2008). Три от творбите на Милен Панайотов са представени на Международната трибуна на композитора на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО: „Da re diesis al mi bemolle” за две пиана (1996) „No Keys” за пиано (без да се свири по клавишите, 2003); и „Musica per archi senza percussione e celesta” (2007). На 13-ия фестивал на модерното изкуство „Два дни и две нощи нова музика”, през април 2007 г. в Одеса, Украйна, Милен Панайотов и художничката Марианжела Анастасова представят своя мултимедиен проект „Знаци и звуци”. На 24 април 2007 в зала „България” Софийските солисти под диригентството на Пламен Джуров осъществяват световната премиера на „Musica per archi senza percussione e celesta”. През май същата година пиесата е записана за БНР от същите изпълнители. Сред изпълнителите на творбата са още Азербайджанският камерен оркестър, дир. Володимир Рунчак (4 декември 2010 г. Баку) и Оркестърът за съвременна музика „Губайдулина”, дир. Бенямин Юсупов (21 октомври 2011 г. Казан).
На 3 ноември 2011 г. е световната премиера на „Гайшувир (оркестърът като гайда)” в изпълнение на Софийската филхармония, под палката на Мартин Пантелеев.

За своята работа като журналист и композитор Милен Панайотов получава награди и стипендии:
„Осма муза” за предаването „В джобен формат: операта „Марко Поло” от Тан Дун” (2003);
„Златен чадър” за предаването „В джобен формат: операта „Хензел и Гретел” от Енгелберт Хумпердинк” (13. международни медийни събития, Албена, 2006)
Стипендия на Бранденбургската музикална академия (Бранденбургски колоквиум за нова музика, Райнсберг, 1995)
Стипендия на Центъра за изкуства „Сорос” и Дармщатските курсове за нова музика (Дармщат, 1998)
Грант на Фондация „Валпараисо” за едномесечна резиденция (Мохакар, 2011). 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владимир Атлантов: Животът ми на артист бе предопределен

На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише..

публикувано на 24.02.24 в 07:50

"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски

Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..

публикувано на 23.02.24 в 14:29
Сикстинската капела - реконструкция през 1480 г.

Музиката в Сикстинската капела около 1490

В последните години на XV век Сикстинската капела е съвсем нова. Създадена по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстена, тя е завършена през 1482 г. и представлява епицентърът на папското богослужение, макар и не всички литургии да са се провеждали там. Знае се, че личният хор на върховния понтифекс е пеел в Сикстинската капела около 40 пъти..

публикувано на 20.02.24 в 09:10
Атанас Кръстев, Валерия Христова-Димитрова, Гергана Иванова и Мартина Табакова

Красива програма с творби за флейта, виолончело и пиано

Гергана Иванова, Мартина Табакова и Атанас Кръстев предлагат на публиката в камерна зала "България" по-рядко изпълнявани произведения от Йозеф Хайдн, Йохан Хумел, Филип Гобер и Жак Ибер на 20 февруари 2024 година. "Аз съм много щастлив, че имаме възможност да направим този проект. Смятам, че тези произведения не се познават много добре от..

публикувано на 19.02.24 в 12:05
Корин Уинтърс и Антон Росицкий

"Русалка" на Дворжак за първи път на оперната сцена в Лиеж

Сцената е огряна от сребърна луна, на брега на езерото лежи безжизненият принц, повален от фаталната целувка на красивата нимфа. Над студената водна повърхност отеква тъжният плач на Водния дух, загубил завинаги любимата си дъщеря. Завесата в Лиеж бавно се спускаше след изумително красивия финал на "Русалка". Поетичният шедьовър на Антонин Дворжак се..

публикувано на 18.02.24 в 08:50