Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Абровски: Трябва да ограничим ролята на прекупвачите в земеделието

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?

Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на комисията по земеделие в Народното събрание:

“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.

Знаете ли колко бързо се обезценява трудът на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвачи, за да стигне до пазара?

На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.“

Мерките


“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.

В комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента, министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “Договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.

В същото време по Конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взема независими решения.

За да се справим с този проблем, това което правим, е да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо, ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“

Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието – в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите:

“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години, на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“


Земеделието в условията на пазарна икономика

“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно, и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Паневропейска конференция обединява държави за енергийна солидарност

Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..

публикувано на 28.11.24 в 11:00

Как работата ви може да предизвика алергия: Рискове за ръцете през зимата

Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..

обновено на 28.11.24 в 09:39
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39