Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Абровски: Трябва да ограничим ролята на прекупвачите в земеделието

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?

Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на комисията по земеделие в Народното събрание:

“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.

Знаете ли колко бързо се обезценява трудът на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвачи, за да стигне до пазара?

На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.“

Мерките


“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.

В комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента, министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “Договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.

В същото време по Конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взема независими решения.

За да се справим с този проблем, това което правим, е да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо, ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“

Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието – в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите:

“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години, на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“


Земеделието в условията на пазарна икономика

“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно, и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
147 години от Шипченската епопея

Докато съществува и един българин, споменът за тези епични моменти винаги ще бъде жив

Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...

публикувано на 24.08.24 в 12:40

Жива картина на епичните Шипченски боеве

Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си?  Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..

публикувано на 24.08.24 в 12:07

Исторически музей - Дряново – бъдеще в миналото

Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Д-р Иван Христов , директор на Исторически музей - Дряново – разказва в "Семейно радио" за музейното дело, паметта и смисъла от..

публикувано на 24.08.24 в 11:30

Боженци: Легендата за болярката Божана и как селото става културен резерват

През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката Божана, която през 1393 г., бягайки от превземането на Велико Търново, се укрива със семейството си в планината и стига до малка рекичка. Тя се установява по северните склонове на Стара планина и полага..

публикувано на 23.08.24 в 11:09
Илюстративна снимка

Инициативен комитет възражда емблематичния ансамбъл "Габрово"

В мобилното студио на предаването "Нашият ден" от град Габрово гостува 27-годишният хореограф и режисьор Иван Любомиров, който изпълнява и длъжността заместник-областен управител на Габрово. Той е също така член на инициативния комитет за възстановяването на ансамбъл „Габрово“. В интервюто той сподели важни аспекти около историята и бъдещето на..

публикувано на 23.08.24 в 10:15