Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Борис Таблов: Пиша най-хубаво след тежко дежурство

2
д-р Борис Таблов
Снимка: личен архив

Защо един анестезиолог написа книга с разкази по време на пандемията. Ето какво разказва в "Мрежата" за книгата си „Мигове“ с д-р Борис Таблов, анестезиолог в Нойрупин, Германия.

„Идеята за написването на разказите се появи малко преди да дойде пандемията, но за не малко от разказите получих вдъхновение по време на пандемията. Черпя вдъхновени от неща, които наистина са доминирали съзнанието ми в ежедневието, но и самата пандемия в началния ѝ период, когато всичко беше неориентирано и всеки се бореше със собствените си чувства и емоции. Да пиша е форма на емоционално разтоварване за мен. Най-хубаво пиша, след като се прибера от тежко дежурства и съм физически и емоционално изчерпан, сядам и пиша. След няколко дни чета написаното и понякога не вярвам, че аз съм написал тези страници. „Мигове“ е разходка в моите емоции и преживявания.“

Неизвестността

„Със сигурност вирусът ни показа, че въпреки всички достижения на медицината, сме уязвими и не сме готови за всичко и едно малко парче РНК обърка хода на ежедневието ни на всякакви нива и чисто медицински ни постави, поне през първата и втората вълна, да не можем да помагаме. Мащабът беше толкова голям, че аз в рамките на моя опит от над 20 години не се бях сблъсквал с нещо подобно. Това създава много сериозен дискомфорт, това е нещо, с което не си свикнал. Аз съм интензивен лекар, реаниматор, знам, че смъртта е непрекъсната борба между нашите усилия и „нея“, но тук попаднахме в ситуация, в която нямахме какво да направим и това усещане за безпомощност си беше голям катаклизъм. Този вирус върна в обществата много въпроси за състояния, които бяхме приели за даденост.“

Любовта, споделеността и надеждата

„В началото, докато траеше неизвестността, хората бяха обединени от самата неизвестност и имаше истинска споделеност – дарителски кампания, съпричастност. В последствие се намесиха друг процеси и хората се разделиха яростно. Пандемията беше снимка на моментното състояние на обществата. В общества, в които има застъпен елемента на съпричастност, тя се прояви и по време на пандемията. В България в последните 30 години процесите бързо тръгнаха в посока на индивидуализацията – всеки сам за себе си да успява. Затова и след първата вълна на солидарност, всеки сам започна да преценява и то най-вече личната цена, която да плаща за това, което се случва. Все пак съпричастност има, но тя е в отделните групи, на които се раздели обществото ни. Проблемът е как тези групи да намерят отново път една към друга. Но животът ни непрекъснато движение между две крайности. От една страна, са любовта, радостта, а от другата страна, не трябва да забравяме, че това не е даденост и всеки миг е важен, защото лесно можем да ги загубим. Затова и книгата се казва „Мигове“.

Съчките“

„Няма съвпадение. Ако гледаме така на пациентите си, как ще си свършим качествено работата. Имам абсолютна невъзприемчивост към този начин на говорене, защото според мен, нито един лекар няма право да назовава ничий живот по този начин. Всеки живот е важен. Струва ми се, за съжаление, че в България има не малко хора, които изповядват тезата за „съчките“. Според мен, основният проблем на България като държава е, че сме загубили отношението към живота. У нас животът не е основна ценност, да искаме да пазим живота на другия по всички възможни начини и да полагаме всички усилия за това. По тази причина непрекъснато стават трагедии в България от всякакъв мащаб – битови, катастрофи и т.н. точно, защото го няма това отношение, че всеки живот е безценен. Затова сме и на челните места по смъртност в пандемията.“

Чуйте целия разговор с д-р Борис Таблов в звуковия файл.

Снимки – личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21