Три граници, сложни идентичности, травми от войните, съвременни тенденции – тази смесица от чувства, памет и идеологии изследва д-р Мина Христова в своя етнографски труд – „Българи сме, но не съвсем“. Изследването е проведено сред българското малцинство в Сърбия и в погранични зони на Северна Македония.
"Има разлика между индивидуална и групова идентичност и това е важно – казва д-р Мина Христова – Когато попиташ един човек кой е – това е един от най-трудните въпроси. Но ако поясниш, че търсиш с какво асоциира себе си най-много – аз танцувам, свиря, рисувам, например – това са части от нашата идентичност, които са прикрепени към определени групи. Имаш своите психологически части в идентичността си и те са най-съкровените. Пояснението „Аз съм българин“ пък се появява, когато сме в чужбина, и то е първото, което ни обозначава тогава. Тоест идентичностите са контекстуални.
Българи, но не съвсем – този оттенък се появява сред младите в Западните покрайнини и в Северна Македония. Когато бях в Крива Паланка, се оказа, че голяма група млади хора в кафенето имат български паспорти. Но за тях те не носят етнически смисъл, а само гражданска идентичност. След като прекараш известно време с младите хора в Западните покрайнини, се усещат и техните нюанси: Ние, българите тук, и вие – българите там. Тоест ние всички сме българи, но има нюанси кои сме и защо сме.“
Чуйте разговора от звуковия файл.
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg