Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Любослава Костова: Заниманието с наука в България е изключително трудна задача

Българска академия на науките
Снимка: Ани Петрова

Какво ще произлезе от диалога между учените от БАН и управляващите? Какви са възможните решения за излизане от финансовата криза на учените в дългосрочен план и какво би станало при ситуация, в която липсва грижата за човешкия фактор в тяхно лице?

Защо в България няма пари за наука?


Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Любослава Костова, главен асистент в секция “Етически изследвания“ към Института по философия и социология към БАН:

“Научната работа дава много свобода и има изключително много възможности, но като цяло условията, в които са поставени голяма част от българските учени са доста трудни.

Позитивната новина от близките дни е, че все пак БАН получи финансиране, тъй като проектобюджета трудно щеше да покрие дори режийните разходи на сградите.

Тези 20 млн. вероятно ще бъдат разпределени по някакъв принцип, който още не е известен и не е ясно дали ще се отрази на работните заплати. Колегите ми правят прекрасни неща в едни доста трудни, почти невъзможни условия.

Таксата за една международна конференция например трудно би могла да бъде платена. Говорим само за таксата, без пътни, без разходи за настаняване с редовната месечна заплата, която един учен получава, която е много под 1000 лева.

Условията са различни в различните институти, но като цяло има проблем с материалната база, има проблем със сградния фонд, с осигуряването на работни помещения, на техника. Голяма част от хората в Академията преподават в университет и работят и на други места. Парите не са достатъчни за издръжка.

Задържа ме свободата да се занимавам с това, което искам. Това е изключителен плюс.

Свободата и възможностите за развитие са налични. Съществуват много проекти и възможности за специализация, за печелене на грантове, от които доста от хората успяват да се възползват в рамките на професионалния си път. Проблемът е, че те не са в България, а почти винаги някъде другаде.

Ако отворите страниците на идентични звена в Централна Европа – Полша, Унгария и Чехия, ще видите, че огромна част от проектите, по които колегите там работят, всъщност са финансирани от държавата.

Лукс ли е да си учен?

“Да, научната работа би могла да се дефинира като лукс, но и науката, и образованието трябва да бъдат изключителни приоритети. Би било чудесно науката и образованието да могат да се осъществяват по качествен начин в България. В момента заниманието с наука у нас е изключително трудна задача.“

Чуйте разговора в звуковия файл.


Снимка: личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53