Лия Петрова е родена в семейство на музиканти, започва обучението си по цигулка при Евелина Арабаджиева. Осемгодишна получава Моцартовия медал и званието “Най-млад артист на ЮНЕСКО”.
През 2001 е приета във Висшето училище за музика и театър в Рощок при проф. Петру Мунтяну, а от 2010 г. учи при Огюстен Дюме в Брюксел. По-късно продължава в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин при Антие Вайтхаас.
Носител е на награди от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луис Шпор“ (Ваймар), Германския национален музикален конкурс и др. Избрана е за „Млад музикант на годината 2007” на програма „Алегро виваче” на БНР. През 2016 печели първа награда на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания.
Била е солист на филхармониите на Брюксел, Люксембург, Осака и Монте Карло, Камерния оркестър на Лозана и Националния оркестър на Монпелие. Като камерен музикант свири с изявени изпълнители като Готие Капюсон, Йужа Ванг, Катя Буниатишвили, Гари Хофман, Джан Ванг, Луи Лорти, Никола Ангелих и др. Сред ярките й изяви е участието й в проекта „Марта Аргерих и приятели” в Атина и Франция през 2016, където свири заедно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски.
Първият ѝ самостоятелен компактдиск за „Орхид Класик” с Филхармоничния оркестър на Одензе включва концертите за цигулка и оркестър от Карл Нилсен и първия концерт на Сергей Прокофиев.
Лия Петрова свири на оригинална цигулка „Джовани Батиста Гуаданини”, предоставена ѝ от музикалната фондация „Бубу“.
Лия Петрова е главен герой в “Нашият ден“
Дете виртуоз
“За нас, музикантите, е страшно важно да имаме самочувствие. Сцената е едно място, на което всички те гледат, защото понякога може да бъде стресиращо емоционално. Имах щастието от много ранна възраст да бъда на сцената.“
Конкурсите
“За нас, музикантите, конкурсите са изключително важни. Дълго време това е бил единственият начин човек да направи кариера или поне да бъде чут по света.
Нещата доста се променят, тъй като благодарение на интернет и всички възможни начини на комуникация наистина можем да бъдем чути от много хора и без да спечелим голям конкурс.
Имаше един момент, в който се явявах много на конкурси, в момента развитието на кариерата ми не изисква това нещо, тъй като имам агент, с който работя, имам концерти за следващите три години. Конкурсът е като състезание, но цигулковото изкуство е абсолютно невъзможно да бъде премерено.
Конкурсите, независимо дали си спечелил или не, остават някакъв вид стрес, свързан с това да сме на сцената и усещането, че трябва да сме най-добрите. В музиката това усещане често пречи. Важното е да споделяме това, което е в сърцето и емоциите ни.“
Музикалната сцена преди и след пандемията
“Да, музикалната сцена се промени. Най-малкото защото тя почти не съществуваше в истинския си вид. Публиката и музикантите се насочиха в по-голяма степен към всички възможни версии, дискове, концерти и видеа.
Музиката се изживява по малко по-различен начин, когато е на живо. Това, което усещаш от публиката, е любимото ми нещо на сцена. Публиката участва 50% в концерта. Когато свирех концерти в празни зали, беше изключително трудно, защото сякаш не свириш за никой. Музиката не съществува, когато си абсолютно сам, поне аз така го усещам.
Вярвам, че личното щастие определено играе роля в това как се чувстваме и върху професионалния ни живот. За мен семейството е много важно. Все още нямам деца, това предстои.
Вярвам в Бог, доброто и любовта. Вярвам в добротата, в хората, в това, че във всеки един от нас има частица от Бог, има от тази любов и се надявам, че всички ние ще се концентрираме повече върху нея. Мечтая за мир. Пожелавам на всички да се обърнем към доброто в нас.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..
Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства? Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите? Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити. Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен..
Строителният инженер проф. Божидар Янев е ръководител на Инспектората по управление на мостовете на Ню Йорк в САЩ. Той е професор и преподавател в Инженерния..
В неделята пред Богоявление литургийното евангелско четиво от св. ев. Марк ни разказва как св. Йоан Кръстител кръщава на брега на река Йордан и призовава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg