След паниката за олио: Без реално разследване не може да се твърди, че има злонамерена акция

Има ли спекула на пазара на хранителните стоки и горивата? Какъв е генезисът на спекулата, кой се облагодетелства от нея, докъде може да доведе тя и какви са механизмите за спирането ѝ?

Темата коментира в “Нашият ден“ Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията:

“Всички, които са минали през т.нар. “Виденова зима“, знаят, че дори не се доближаваме до онова време, сега има временни опашки. Тогава доста дълго време постояхме на тези опашки.

• Напрежение и саморазправа на опашки за олио
  

Много от нас помнят и началото на 90-те години, когато беше още по-сериозно. В случая такива елементи са част от пазарната икономика. Спомняте си опашките за гориво във Великобритания след Брекзит миналата година. Те са комбинация от пазарни фактори и психологически натрупвания в населението.

Хората просто се поддават на емоция, но има и реални фактори, които са причина за това. Има реални пазарни елементи, които водят до покачване на цените и до страхове, че те ще продължат да се покачват, и потребителите реагират по съответния начин.

Пазарните участници също търсят начин да спечелят. Опашките, които видяхме, бяха резултат от очакванията, че цените ще продължат да се покачват.“

• Богомил Николов: Опашките за олио бяха пазарен тест 
• Напрежение и саморазправа на опашки за олио
• Кирил Петков: Младежката организация на ГЕРБ стои зад паниката на бензиностанциите

Има ли организирани акции с цел манипулация на пазара?

“Несъмнено опозицията използва ситуацията, която се създаде. В същото време управляващите реагират по този политически начин. Не може да се твърди, че има такива злонамерени опити, без да има реално разследване от компетентните органи.

Инфлация има, тя е световен феномен. При много държави, особено при най-бедните, тя доведе до реална липса на продукти.

Това е в световен мащаб, особено след войната в Украйна, защото половината от слънчогледовата реколта идва от там, 30% от зърнените култури идват от Русия и Украйна.

След започването на войната и налагането на санкции има реакции, които допълнително усилиха тенденцията за увеличаване на цените и недостиг на храни. Недостиг има в световен мащаб.“

Електроенергията

“В момента има механизъм за компенсация на високите цени. Но една продължаваща нестабилност на международния газов пазар ще доведе до покачване на цените. Със сигурност най-сериозният риск от тези цени е именно за домакинствата и покачване на битовите сметки.

Мерките са на Европейско равнище. Едно от нещата, които Европа ще направи, е търсене на намаляване на зависимостта от руски газ чрез осигуряване на алтернативи – по-големи инвестиции, възобновяеми енергийни източници, по-големи инвестиции в енергийна ефективност.

Отпускането на средства от Европа е изключително важно, за да могат да влязат в бизнеса и домакинствата чрез проекти за подобряване на енергийната ефективност – дълбоко реновиране на сградите, залагане на възобновяеми енергийни източници като фотосоларни инсталации и т.н.

България е една от страните, в които има доста висока енергийна бедност, което изисква активна защита на тези уязвими дупки.

Сакаш в последните дни пазарите се успокоиха, но, ако конфликтът продължава, войната в момента не изглежда да става по-лека, а напротив – по-тежка, има опасност натискът върху цените да остане сериозен.“

• Установени пазарни икономики минават към непазарни методи заради войната
  

Квоти на потребление

“Това е крайна мярка, която може да се въведе при сериозен продължителен натиск и в случай че няма други механизми. В момента всички възможни опции са на масата.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор на Милена Воденичарова с Руслан Стефанов в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.