Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Европейски Ден на старинната музика с изтъкнатия лютнист и музиколог Явор Генов

Снимка: earlymusicday.eu

На 20 март – ден преди рождената дата на Йохан Себастиан Бах, класическият Неделен следобед на програма „Христо Ботев“ от 14 часа чества европейския Ден на старинната музика. От 2013 година 21 март е официален музикален празник на Стария континент в чест на началото на пролетта и в почит към един от най-големите музикални гении на човечеството. Музикалните тържества, които популяризират историческото наследство на Европа, тази година са с юбилейно десето издание. Ден преди това в класическия музикален следобед звучи музика на Бах с интерпретатори като Алексис Вайсенберг и Николаус Харнонкур. От летния фестивал на Френското радио в Монпелие излъчваме част от концерт на Il Pomo d'Oro –най-почитания у нас европейски ансамбъл за исторически информирани изпълнения от епохата на барока, ръководен от българката Зефира Вълова. От залата на Kings Place в Лондон – ансамбъл Fieri Consort представя новооткрити мадригали на италианската композиторка Мадалена Казулана (1540-1583).

За европейските традиции на исторически информираните изпълнения на музика, създадена преди втората половина на XVIII век, както и „имат ли те (традициите) почва у нас“ Калина Томова разговаря с може би най-известния български интерпретатор на старинна музика – лютниста и музиколог Явор Генов.


„Да си лютнист и въобще изпълнител на ранна музика не е някаква екзотична, атрактивна професия. Това е (или би трябвало да бъде) просто част въобще от изпълнителската практика в един съвременен свят на напредващия XXI век, до който вече е достигнала една обособена и извървяла определен исторически път изпълнителска практика на възстановяване на ранното музикално наследство конкретно в Европа. И в тази практика, разбира се, да си лютнист е едно закономерно място, без да е окичено с лаврите на нещо извънредно или свръхестествено… Исторически информираното изпълнителство обръща внимание на твърде много различни аспекти, които поставят ранната музика. Първо я разглежда като някаква самостойност, нещо, което не е част от общата т. нар. еволюция на музиката (тоест всяко следващо историческо време създава по-съвършена и по-добра музика от предходното), а разглежда старата музика като един отделен етап, който е подвластен на отделни мисловни конструкции, в това число и музикални, на отделни възгледи, които не е нужно да се приравняват към нашето собствено мислене. От друга страна исторически информираното изпълнителство се базира на една изключително мащабна теоретична работа, прочит, интерпретиране и оглеждане в теоретичните сведения, които имаме от периодите, което е нещо много значимо и важно въобще за формирането на разбиране за която и да е музика, което не присъства в условно казано „модерната“ изпълнителска практика…“.

Изключително ценната информация, представена на слушателите на „Неделен следобед“ от доцент Явор Генов можете да проследите изцяло в звуковия файл.

Снимки: ФС на Ден на старинната музика
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владимир Атлантов: Животът ми на артист бе предопределен

На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише..

публикувано на 24.02.24 в 07:50

"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски

Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..

публикувано на 23.02.24 в 14:29
Сикстинската капела - реконструкция през 1480 г.

Музиката в Сикстинската капела около 1490

В последните години на XV век Сикстинската капела е съвсем нова. Създадена по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстена, тя е завършена през 1482 г. и представлява епицентърът на папското богослужение, макар и не всички литургии да са се провеждали там. Знае се, че личният хор на върховния понтифекс е пеел в Сикстинската капела около 40 пъти..

публикувано на 20.02.24 в 09:10
Атанас Кръстев, Валерия Христова-Димитрова, Гергана Иванова и Мартина Табакова

Красива програма с творби за флейта, виолончело и пиано

Гергана Иванова, Мартина Табакова и Атанас Кръстев предлагат на публиката в камерна зала "България" по-рядко изпълнявани произведения от Йозеф Хайдн, Йохан Хумел, Филип Гобер и Жак Ибер на 20 февруари 2024 година. "Аз съм много щастлив, че имаме възможност да направим този проект. Смятам, че тези произведения не се познават много добре от..

публикувано на 19.02.24 в 12:05
Корин Уинтърс и Антон Росицкий

"Русалка" на Дворжак за първи път на оперната сцена в Лиеж

Сцената е огряна от сребърна луна, на брега на езерото лежи безжизненият принц, повален от фаталната целувка на красивата нимфа. Над студената водна повърхност отеква тъжният плач на Водния дух, загубил завинаги любимата си дъщеря. Завесата в Лиеж бавно се спускаше след изумително красивия финал на "Русалка". Поетичният шедьовър на Антонин Дворжак се..

публикувано на 18.02.24 в 08:50