Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Онова, което не ни убива

Проф. Роберт Пенчовски и екипът му разработиха нова технология, която преодолява антибиотичната резистентност

Снимка: Rawpixel

Когато започна втората вълна на ковид епидемията популярност доби анекдотът, че това, което не те убива, се връща и опитва отново. Всъщност фразата се отнася до всички болестни патогени, на само до вирусите, но и до бактериите и ако 20 век преминава в комфорта на революцията в медицината, през 21-и всичко живо се готви да отвърне на удара.

Нови болести чакат на хоризонта, а познати заболявания мутират и еволюират, всичко това се случва на фона на засилваща се антибиотична резистентност.
От 1980-те години не са открити нови антибиотици. Както всеки друг бизнес, фармацията поставя печалбата на първо място. Има и друго – разработването на ново антибиотично лекарство отнема (от лабораторията до одобрението за пускане на пазара) отнема около 20 години, а на бактерията са ѝ нужни 15, за да еволюира така, че да развие устойчивост – т.е. старият подход е бавен и трябва да се търсят нови подходи.

Един нова биотехнологичен подход за откриване на антибиотици е завършен. Проектът с ръководител проф. Роберт Пенчовски е значимо откритие, което вече е публикувано в най-престижните международни научни издания. Той е базиран върху създаването на антисенс олигонуклеотиди, които потискат растежа на човешки патогенни бактерии като Staphylococcus aureus in vitro. Това е нова технология за откриване на антибиотици, използвайки нови молекулни мишени и нови молекулни инструменти, което е значително развитие във времена на нарастваща резистентност към антибактериални лекарства.



Проф. Роберт ПенчовскиРоберт Пенчовски, е професор по молекулярна генетика, синтетична биология и биоинформатика в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, където получава магистърска степен по биохимия и молекулярна генетика и квалификационна степен по приложни компютърни науки. Той получава докторска степен по генетика от университета в Кьолн, Германия, докато работи за Фраунфофен в Санкт Аугустин (близо до Бон), Германия. Прави своето постдокторантско обучение по РНК биология и синтетична биология на РНК в Йейлския университет. Освен това проф. Пенчовски е работил за кратки периоди като софтуерен инженер, биотехнологичен консултант и изследовател по молекулярна биология в Института по молекулярна биология в София, България, и в бившия Институт по молекулярна биотехнология в Йена, Германия (сега Институт Лайбниц за стареене в Джейн, Германия).
Проф. Роберт Пенчовски е пионер в преподаването и изследванията по синтетична биология и биоинформатика в България. Публикациите му имат над 800 цитата, импакт фактор над 140 точки и h-индекс от 12 точки. Бил е ръководител на 15 изследователски проекта. В лабораторията на проф. Роберт Пенчовски са успешно защитили дисертациите си 16 магистри и 5 докторанти. Той е ръководител на няколко магистърски програми по генетика и геномика на български и английски език. За повече подробности посетете сайта

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радослав Свирецов и чистотата на пейзажите

Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..

публикувано на 08.03.25 в 17:35
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: В търсене на ключа

"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..

публикувано на 07.03.25 в 12:05

Мизофония: Симптоми, въздействие и преодоляване

Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..

публикувано на 06.03.25 в 15:39
Проф. Ива Петкова

Да пазим като очите си!

Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..

публикувано на 06.03.25 в 13:10

Сега пък шопски "език" и шопска "нация"!

На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на   независимостта на..

публикувано на 06.03.25 в 11:18