Енчо Господинов: Хората трябва да знаят как да се организират в случай на бедствие

Какво е състоянието на гражданската защита в страната ни, как да се решат предизвикателствата, свързани с възстановяването на бомбоубежищата, поддържането на системите за оповестяване и обучението по гражданска защита? Кои са добрите европейски и световни примери?

Темата коментира в “Нашият ден“ Енчо Господинов, хуманитарен дипломат, бивш специален съветник на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции:

“Години наред говорим едно и също, бием камбаните, но малко неща се променят. Има положителни елементи в плановете за подготовка за бедствия, аварии, технологични заводи, но, какво ще правим, ако Европа пламне във вида, в който сега пламна Украйна и се заговори за бомбоубежища, за скривалища и т.н.

Като млад журналист, някъде в началото на 80-те години на миналия век, бях изпратен в командировка в Швейцария да пиша репортажи за вестник “Поглед“ и бях шокиран, когато в разговор с министъра на външните работи на Швейцария тогава, ми беше казано как Швейцария се готви за ядрена война.

• Област Пазарджик разполага с 16 бомбоубежища
  

Заведоха ме да видя едно бомбоубежище – дълбоко под земята имаше помещения, оборудване като един наш третокласен хотел – с легла, с чисти чаршафи, с вода за пиене, имаше и шоколад, който се сменял на всеки шест месеца.

Едно от нещата, които трябва да направим е обучението в училищата и в университетите, хората трябва да бъдат подготвени.

Медиите имат ключова роля, особено на Националното радио, хората трябва да знаят как да организират евакуацията си в случай на бедствие.

За поддържането на скривалищата даже ми е неудобно да говоря, има специалисти, които трябва да кажат защо сме в това положение. Защо скривалищата ни са толкова занемарени?“

Системата за ранно оповестяване

“В различните държави има различни практики за поддържане на системите за ранно оповестяване. В различните държави те се изучават и тренират даже в детските градини децата учат разпознаването на тези сигнали.“

Чуйте разговора в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Бонев от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в Брюксел:

“Службите на гражданска защита в държавите членки в момента показват изключително високо ниво на готовност. Възможностите за реакция са широкоспектърни.

От една страна, по линия на хуманитарна помощ ЕС и държавите членки са най-големият дарител в световен мащаб.

Огромно количество стоки и финансови помощи се даряват всяка година. По линия на “Гражданска защита“ Европейската комисия разработва с държавите членки различни методи и общи възможности за реакция, като координира дейностите о механизма за гражданска защита на ЕС.“

Ангажиментите на България като член на Механизма за гражданска защита на ЕС

“Нашите ангажименти са законово установени. Решението, с което е приет механизма, в част от българското законодателство, България е членка на механизма от 2001 г.

Има много случаи, в които е предоставена помощта от наша страна при различни бедствия и аварии.

Отговорностите на страните членки са приети още 1949 г. с “Женевската конвенция“.

Как да се оптимизират системите?

“Системите, свързани с гражданска защита у нас, са обвързани с финансовата част. Страната не е с големи възможности, но въпреки това разполага със системи за ранно оповестяване – сиренната система, която се тества на 1 април и на 1 октомври.

Като страна членка на ЕС имаме достъп и до общите системи за информация, както при наводнения, горски пожари и радиационни опасности.

В момента в законодателството в България е разписано, че кметовете са ръководителите на място, тези, които най-добре познават района, жителите и т.н. Как ще бъде установено е въпрос на законодателя да прецени.

Още в най-ранна възраст трябва да бъдат залегнали в образованието основните навици на най-малките за реагиране. Това трябва да стане навик. В момента обучението по темата в голяма степен зависи от класните ръководители.“

Чуйте разговора в звуковия файл.