Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Среща с Вердиевата интерпретация на темата за героизма и жертвоготовността

Снимка: operaroma.it

В поредицата на "Неделен следобед", посветена на непознати оперни творби на 8 май, избираме Вердиевата "Жана д`Арк" от програмата на Международния музикален обмен на Еврорадио.

"Жана д’Арк" е опера от Джузепе Верди в пролог и три действия, либрето Темистокле Солера по мотиви от трагедията "Орлеанската дева" на Фридрих фон Шилер. Световна премиера е на 15 февруари 1845 г. в Милано, в Ла Скала.

В средата на 19 век историята на Жана д'Арк, обикновеното момиче, избрано от Бог да поведе френската армия към победа срещу английските нашественици през 1429 г., вдъхновява композирането на много опери, сред тях създадени от Никола Вакаи през 1827 г. и Джовани Пачини през1830 г., чиято основа е пиесата на Шилер. През 1832 г. Росини пише кантата със същото име за контраалт и пиано. Издателят Джулио Рикорди моли Солера да провери авторските права на неговото либрето, като казва, че е чувал и за френски обработки по темата. Солера отговаря, че пиесата на Шилер не е в основата на работата му и творбата му е "Изцяло оригинална италианска драма", въпреки че всички намират удивително сходство с пиесата на Шилер.


В операта си Верди поставя акценти върху благочестивата преданост на младата жена към Бога, краля и страната. Наред с безкористните идеи и смелост на Джована, публиката ще открие и нежеланието на Карло да защитава страната си от чуждия враг, както и моралната слепота на Джакомо, която го кара да приеме божествената мисия на собствената си дъщеря Джована, като притежание от дявола.

Верди пише седмата си опера за Миланската Скала в продължение на 3 месеца – от декември 1844 до февруари 1845, като същевременно дирижира репетициите на новата постановка на "Ломбардци".
Либретото на Солера предлага на Вреди не онази завладяваща типично оригинална италианска история. "Девата от Орлеан" на Шилер носи всички недостатъци на исторически неточности. Но Шилер се интересува повече от поетиката, а не от историята, Солера пък представя театрална сензация и свежда главните действащи лица до три. В операта се разглежда единствено любовта на Жана и Шарл, и обвинението ѝ във вещерство от собствения ѝ баща Жак. Критикуваното либрето е в основата на факта, че операта е почти забравена в годините след премиерата.
Музикално образът на Жана е един от най-завладяващите и всяка нейна ария е великолепна, едновременно разтърсваща в драматичен план и изумително оперна.


Ето и малко история.
Първата Джована е Ерминия Фрезолини, която преди това се появява в "Ломбардци" на Верди две години по-рано. Кралят на Франция Шарл (Карло) е изпълнен от съпруга ѝ Ангонио Поджи, а Филипо Колини е бащата Жак (Джакомо).

Сам Верди оценява високо операта си, но не е доволен от импресариото на Скалата Бартоломео Мерели, който се опитва да придобие правата върху партитурата. Той се заклева никога повече да не работи с импресариото, както и никога повече да не стъпи на сцената в Милано. В следващите 36 г. наистина там не се играе нито една опера на Верди.
Публиката приема операта, въпреки че критиците я посрещат с пренебрежение. Все пак представленията са 17.


За първата постановка в Рим три месеца след миланската премиера папският цензор поискал сюжетът да бъде изчистен от всякакви религиозни намеци. Името е променено на "Ориета от Лесбос", сценографията е ситуирана на гръцкия остров и героинята е с генуезки произход и е представена като водач на бунта на хората от Лесбос срещу турците. С това заглавие операта е представена и в Палермо през 1848 г.

В следващите двадесет години операта е играна редовно в Италия с постановки във Флоренция, Лука и Сенигалия през 1845 г., Торино и Венеция на следващата, Мантоа през 1848  и отново в Милано през 1851, 1858 и 1865 г. Поставяна е и на други места в Европа, но до края на века постановките намаляват все повече. В Германия се чака почти сто години за премиерата, която е в Берлинската народна опера на 27 януари 1941 г. като огромен нацистки пропаганден спектакъл със специално ново преведено и езиково адаптирано либрето.


След като Рената Тебалди изпълнява заглавната роля в постановка в Неапол през 1951, последвана от турне в Милано и Париж интересът към операта се възобновява. Премиерата в Щатите е от март 1966 в концертно изпълнение в Карнеги хол, Ню Йорк с Тереза Стратас. Същата година е представена и в кралската музикална академия в Лондон на 23 май. Първата сценична постановка в Щатите е от 1976 осъществена от музикалната академия в Бруклин. Забележителна е постановката в Лондон, в Ковънт Гардън от юни 1996 с Джун Андерсън и Владимир Чернов. 150 години след световната премиера на операта тя се завръща в Милано за началото на сезона през 2015 г. с Анна Нетребко, спектакъл, който и слушателите на програма "Христо Ботев" имаха възможност да проследят. През 2018 г. е представена в Концертхаус Берлин, и сега имате възможност да чуете отново "Жана д`Арк" в постановката на Римската опера от 17 октомври 2021 г. Преди това операта е играна в Рим и през 1972 г. в театър "Костанци".

Ако се интересувате от дискографията на операта само шест са официалните записи. Най-хубавото е, че в един от тях има и българско участие. Първият е с Рената Тебалди от 1951 г. с диригент Алфредо Симонето и РАИ Милано, последван от един епохален с Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго и Шерил Милнс от 1972 с Джеймс Ливайн. Следващият е от 1990 със Сюзан Дън, Винченцо ла Скола и Ренато Брузон с Рикардо Шайи и театъра в Болоня. През 2008 г. Светла Василева, Еван Боуерс и Ренато Брузон я представят с Бруно Бартолети в Парма, а в пресата е отбелязано "Василева е страхотна в операта и определено се отличава като актриса". През 2013 Анна Нетребко, Франческо Мели и Пласидо Доминго, като баритон с Паоло Кориняни с оркестъра на Мюнхенското радио я записват на фестивала в Залцбург. Последният е от 2016 с Джесика Прат, Жан-Франсоа Бора и Юлиан Ким с Рикардо Фридза от фестивала в Мартина Франка.




Действащи лица и изпълнители:
• Жана – Нино Мачаидзе, сопран
• Шарл VII, крал на Франция – Франческо Мели, тенор
• Жак, овчар и баща на Жана – Роберто Фронтали, баритон
• Талбот, английски командир – Дмитрий Белоселски, бас
Хор и оркестър на Римската опера, диригент Даниеле Гати, хормайстор Роберто Габиани. Записът е от 17.10.2021 г.
Място и време на действието – Франция: Домреми, Реймс и околностите на Руан, 1429 година.

Снимки: operaroma.it
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Надпяване" – фолклорната класация на програма "Христо Ботев", август 2022

В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 15.08.22 в 14:10

Програмата на еврокласик ноктюрно от 16 до 31 август 2022

16 август Свири Националният оркестър на Франция с диригент Санту-Матиас Рували. 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Бернардо Молинари (оркестрация), Островът на радостта, L.106. 3.09 часа – Сергей Рахманинов (1891-1953), Концерт за цигулка № 2 в сол минор, оп. 63. Солист: Сергей Хачатрян (цигулка). 3.36 часа – Игор Стравински (1882-1971), Песента на..

публикувано на 15.08.22 в 09:15

Прочути оперни записи под палката на Ричард Бонинг

Прочутия австралийски диригент и пианист Ричард Бонинг е командор на Ордена на Британската империя за принос към музиката, носител на Ордена на Австралия и Командор на Националния орден на честта на Република Франция. Ричард Алън Бонинг е роден на 29 септември 1930 година в Сидни, Австралия. След като завърша Консерваторията в родния си град, заминава..

публикувано на 13.08.22 в 08:05
Израелската джаз певица Дафна Леви и композиторът Кристиян Бояджиев в Банско

За 25-и път джазът завладя Банско

Най-големият джаз фестивал у нас – Банско джаз фестивал – се откри на 6 август и продължава до 13 август. Площадът в центъра на града е препълнен всяка вечер с почитатели на джаза, а началото даде виртуозният Ангел Заберски-син, неговият Биг бенд и Милица Гладнишка, които откриха празничното издание на Банско джаз фестивал. В първата..

публикувано на 10.08.22 в 14:10

Ян Лишецки изследва нощта в последния си албум

Албумът "Нощна музика" се явява продължение на тематиката в дискографията на канадския пианист от полски произход, след като наскоро Лишецки записа и всички ноктюрни от Шопен. Издаден от Deutsche Grammmophon, това е архивен запис от концерт, състоял се във Вюрцбург през 2018 година. Екипът на "Музик мания"ще ви представи компактдиска на Ян Лишецки..

публикувано на 10.08.22 в 08:54