Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Стоян Сгурев: Невземането на страна може да окуражи агресора

Снимка: Емил Николов

Какво е неутралитет в контекста на войната в Украйна, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ проф. Стоян Сгурев, доктор по социология от Станфордския университет и професор в ЕSSEC – Париж.

"Неутралитет е нееднозначна концепция. Единият смисъл е състояние на неподкрепа на всяка от двете страни в конфликт. Другият смисъл е липса на ясно изразено мнение, липса на ангажираност и конотацията за безличност. Тези два смисъла дават възможност концепцията да бъде обсъждана по два различни начина от обществото. От една страна, може да се тълкува като желание да бъдеш безпристрастен, но в негативен план може да бъде видяна като незагриженост, липса на мнение и липса на емоционална ангажираност със страната, която е нападната.

Тези лингвистични разделителни линии се виждат и в българското политическо пространство и се припокриват с политическите разделения. Неутралитетът изглежда привлекателна концепция, но има ситуации, в които неутралитетът губи привлекателността си – тези, в които има изострен конфликт.

Да не забравяме, че ако запазваш еднакво разстояние и от агресора, и от потърпевшия, тогава на практика слагаш знак за равенство между тях, т.е. обезсмисляш делението на агресор и жертва. Неутралитет сам по себе си не е неутрален. Заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт, не прави по-вероятно прекратяването на конфликта. Понякога една неутрална позиция може да спомогне за изострянето на конфликта."

Как бива представен неутралитетът в България

"Тук той се припокрива изцяло с политическия интерес. Ние си мислим, че когато лавираме между двете страни, когато търсим да сме третата страна, без активна позиция, това непременно ще доведе до намаляване на напрежението. Но това не е така, защото, когато има несъпоставимост на силите, както е в случая с войната в Украйна, тогава седенето настрана и невземането на позиция може в известна степен да окуражи агресора."

Социалният конфликт в България

"Не можем да разделяме външнополитическия от вътрешнополитическия конфликт. Те са свързани. Позицията спрямо Украйна се припокрива с разделителни линии в българското общество. Политическите елити инструментализират разделението на обществото и това води до подобен тип смайващи нагласи, каквито видяхме в проучването на YouGov. Това не е прецедент. Насаждането на противоречия се използва за чисто политически цели."

Политиката на снишаване

"Още при предишното правителство на ГЕРБ имаше такова снишаване и желание да не привличат вниманието на Европа, надявайки се, че по този начин ще бъде отвлечено вниманието от вътрешнополитическите проблеми на България. Това напомня как в руската опозиционна преса се говореше за този натиск върху хората, който остава от времето на Съветския съюз, в който си едновременно вътре и вън от системата. Т.е. живееш в системата, но има начини, по които можеш да си вън от нея. Снишаването е всъщност устойчив навик, който идва от социализма – дори и да не си съгласен с нещо, да можеш да подкрепяш това нещо."

От цветен филмът стана черно-бял

"Ситуацията в Украйна вкара разнообразието на социалния живот в една двойнственост, където трябва да си или от белите, или от черните. Но в България управлението и външната ѝ политика са водени само от нейните зависимости. Заедно с наратива за енергийната зависимост, който беше използван от правителството на ГЕРБ. Въпросът е конкретната политика на управление да не се свежда до управление на зависимости. Във външната политика трябва да има ценностен елемент и България да се държи като член на ЕС и НАТО. Опасно е, когато поведението на един политик е сведено до конкретни интереси."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милен Митев и Антон Митов

Какво видя в Украйна генералният директор на БНР Милен Митев

Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по време на война – между "Как да управляваме вселената, без да привличаме вниманието на санитарите" и късметът. Как се влиза в Украйна – граничен контрол и неволи. За живота, сгодите и несгодите на..

публикувано на 13.07.24 в 16:01

Житница – селото на работливите и весели хора

Житница е красиво село, разположено в китната Тракийска низина, на около 30 километра от Пловдив, в територията на община Калояново. В него живеят над 1400 човека. Селото се гордее с ниската безработица, чистотата, богатия социален, религиозен и културен живот. Жителите на селото са католици. Католически храм "Успение на Дева Мария" е построен през 1923..

публикувано на 13.07.24 в 09:35

Франция в състояние на fragilité*

След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство "Критика и хуманизъм", за бъдещето на страната, за риска от парализа, за това какво означават резултатите от изборите, за надеждата и за вярата, за първите реакции на международните лидери. Крехко ли е..

публикувано на 13.07.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Имоти, дялове, обещание за дарение, собственост

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката"  адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати, дългогодишен консултант на "Законът и Темида",  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Родителите на г-жа Георгиева преди много години купуват апартамент в София, който продали и закупили къща в населено място близо до..

публикувано на 12.07.24 в 15:25
адв. Петър Николов и Анелия Торошанова

Прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие след настъпила перемпция*?

Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение. То е посветено на три въпроса, свързани с изпълнителното производство, които пораждаха противоречия между съдиите...

публикувано на 12.07.24 в 12:35