Макар и да не се хвали с мащабността на холивудското, а и на европейското седмо изкуство, с екзотичността на иранското, египетското и южнокрейското, което в момента триумфира, българското кино има своето място на световните фестивали, които определят престижа на една филмова нация и дават силен тласък на кинотворците. То върви с малки крачки, но върви напред.
Да вземем например участието на българските филмови продукции на фестивала, чието 75-о издание съвсем скоро приключи – този в Кан. Дори в нулевата година, която кинофорумът отбеляза през 2020-а заради пандемията, имаше българско участие, и то в основния конкурс за "Златна палма“ – става дума за филма "Февруари“ на Камен Калев. Това не се беше случвало от 1974 година насам, когато за наградата в състезанието се бори "Последната дума“ на Бинка Желязкова.
Най-големия ни и последен успех постига анимационният "Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985-а печели "палма“ за късометражно кино. Да не забравяме, че именно с късите филми започва всеки път в което и да било кино, то учи и изгражда стил и характер.
През 2014-а отново филм с режисьорското участие на Камен Калев – омнибусът "Мостовете на Сараево“, режисиран от 13 автори, сред които са и именитите режисьори Жан-Люк Годар и Сергей Лозница, беше в селекцията на Кан, но извън състезанието.
В "Особен поглед“ – втората по важност програма, която поставя акцент върху своеобразни произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика – България неведнъж е участвала. С "Голямото нощно къпане“ на Бинка Желязкова, "Закъде пътувате“ на Рангел Вълчанов, "Време разделно“ на Людмил Стайков, чиято филмова версия в чужбина е известна под заглавието "Време на насилие“. В по-ново време в тази програма са се състезавали само два български филма – "Посоки“ на Стефан Командарев и "Жените наистина плачат“ на режисьорския тандем Весела Казакова и Мина Милева, филм, който продължава да провокира зрителското внимание, както и това на гилдията.
Какво обаче можем да кажем за българското кино зад граница с днешна дата? Защото е повече от ясно, че това, което се случва извън червения килим на световните филмови фестивали, е същественото за всеки един кинотворец, а именно – срещите с хората, които правят това, което ти правиш; обмяната на опит; сверяването на часовника с тенденциите в световното кино; опознаването на самия себе си в средата, в която киното живее и се показва; усещането, че има и бизнес в цялата работа, а точно там – на масата на киноинудстрията, има място и за теб.
В часа на "Кино с думи“ точно за блясъка на фестивалния живот, но и за душата на киното извън гламура, говориха две дами, които се завърнаха от Кан с натрупани достатъчно впечатления, за да ни разкажат как точно стоят нещата в киното – Кремена Димитрова от Националния филмов център и Ванина Кондова, режисьор, сценарист и актриса, създателка на сериала "Lost & Found“.
От разговора с тях можете да разберете повече за:
Чуйте в звуковия файл.
До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..
Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..
На Стефановден в студиото на "Артефир" посрещаме режисьора и драматург, отдаден на независимия театър, Стефан Прохоров . Прохоров не приема театъра като ангажимент, а като нещо, на което се посвещаваш. В днешния ден той си спомня за проф. Снежина Танковска, оставила своя преподавателски отпечатък в поколения български театрални творци и дейци...
Името Стефан означава "венец", но Стефан Мавродиев твърди, че не обича венците – трънени или лаврови. Актьорът, режисьор и поет празнува своя имен ден в"„Артефир", за да представи мемоарната си книга "Стефан Мавродиев. Играещият човек" , създадена в съавторство с Огнян Панов. "Аз говоря не за Стефан Мавродиев, а за всеки човек...
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов", но е позната на зрителите и от телевизионния екран. Играе и в киното. Кръстена на дядо си – най-добрия човек, когото познава, Стефания харесва името си и смята, че ѝ носи късмет. Още от..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg