Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кино с думи:

Българското кино зад граница

Снимка: www.festival-cannes.com

Макар и да не се хвали с мащабността на холивудското, а и на европейското седмо изкуство, с екзотичността на иранското, египетското и южнокрейското, което в момента триумфира, българското кино има своето място на световните фестивали, които определят престижа на една филмова нация и дават силен тласък на кинотворците. То върви с малки крачки, но върви напред.

Да вземем например участието на българските филмови продукции на фестивала, чието 75-о издание съвсем скоро приключи – този в Кан. Дори в нулевата година, която кинофорумът отбеляза през 2020-а заради пандемията, имаше българско участие, и то в основния конкурс за "Златна палма“ – става дума за филма "Февруари“ на Камен Калев. Това не се беше случвало от 1974 година насам, когато за наградата в състезанието се бори "Последната дума“ на Бинка Желязкова.

Най-големия ни и последен успех постига анимационният "Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985-а печели "палма“ за късометражно кино. Да не забравяме, че именно с късите филми започва всеки път в което и да било кино, то учи и изгражда стил и характер.

През 2014-а отново филм с режисьорското участие на Камен Калев – омнибусът "Мостовете на Сараево“, режисиран от 13 автори, сред които са и именитите режисьори Жан-Люк Годар и Сергей Лозница, беше в селекцията на Кан, но извън състезанието.

В "Особен поглед“ – втората по важност програма, която поставя акцент върху своеобразни произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика – България неведнъж е участвала. С "Голямото нощно къпане“ на Бинка Желязкова, "Закъде пътувате“ на Рангел Вълчанов, "Време разделно“ на Людмил Стайков, чиято филмова версия в чужбина е известна под заглавието "Време на насилие“. В по-ново време в тази програма са се състезавали само два български филма – "Посоки“ на Стефан Командарев и "Жените наистина плачат“ на режисьорския тандем Весела Казакова и Мина Милева, филм, който продължава да провокира зрителското внимание, както и това на гилдията.

Какво обаче можем да кажем за българското кино зад граница с днешна дата? Защото е повече от ясно, че това, което се случва извън червения килим на световните филмови фестивали, е същественото за всеки един кинотворец, а именно – срещите с хората, които правят това, което ти правиш; обмяната на опит; сверяването на часовника с тенденциите в световното кино; опознаването на самия себе си в средата, в която киното живее и се показва; усещането, че има и бизнес в цялата работа, а точно там – на масата на киноинудстрията, има място и за теб.

В часа на "Кино с думи“ точно за блясъка на фестивалния живот, но и за душата на киното извън гламура, говориха две дами, които се завърнаха от Кан с натрупани достатъчно впечатления, за да ни разкажат как точно стоят нещата в киното – Кремена Димитрова от Националния филмов център и Ванина Кондова, режисьор, сценарист и актриса, създателка на сериала "Lost & Found“.

От разговора с тях можете да разберете повече за:

  • България като вечно желана дестинация за заснемане на филмови продукции;
  • фестивалите като една сериозна машина отвъд състезателната програма, в която се случва киното като бизнес;
  • приятния страх да се изгубиш и намериш в същата тази машина и да станеш част от нея;
  •  новия сезон на "Lost & Found“ и как градът намира начин да говори без думи в него;
  • "Резонанс“ на Йордан Петков, който е в официалната селекция на тазгодишното издание на филмовия фестивал в Карлови Вари;
  • "Киновакация“ – първото издание на новия фестивал, организиран от НФЦ, който от 11 до 14 юни ще представи на зрителите в Бургас най-новото и качествено българско кино, като прожекциите ще бъдат последвани от срещи с авторите, специални обръщения и отворени дискусии;
  • и най-вече можете да разберете защо българското кино, което има нужда от повече показ, възможност за производство и разговори с хората, които го гледат, създават и обичат, си заслужава.

Чуйте в звуковия файл.



По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Артинсталация на мястото на мавзолея обединява миналото и бъдещето

Започна поставянето на временната инсталация на художника Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било" в Градската градина в София от 15 април. Очаква се програма от тематични събития да бъде представена на мястото през целия период, в който проектът ще пребивава в градската среда. Според плана..

обновено на 19.04.24 в 10:34

Лекции по теми на съвременността през призмата на архитектурата

Цикъл публични лекции на тема "Архитектура, медии, критика" на фондация "Ново архитектурно наследство" с подкрепата на Гьоте-институт, България, поставят фокус върху наболели проблеми на архитектурната среда, в която живеем. Две от лекциите са вече факт, предстоят още две.  Третата е на тема: "Make Architecture Great Again! | Паметници, паркове,..

публикувано на 19.04.24 в 08:45

"Анна непоправимата" – театрален разказ за Анна Политковская

Премиерният спектакъл "Анна непоправимата" очаква първата си среща с публика тази вечер. Пиесата е на италианския драматург Стефано Масини и е посветена на руската журналистка и защитник на човешките права Анна Политковская. На 7 октомври 2006 година Политковская е застреляна в асансьора на сградата, където живее в Москва. Предполага се,..

публикувано на 19.04.24 в 08:35

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35