Изтича срокът по повод на актуализацията на бюджета. Предстои разглеждането му на второ четене в НС. От сметките на държавата зависят увеличението на пенсиите, подкрепата за гражданите и за бизнеса. В момента бюджет 2022 е планиран доста разточително. Текущите разходи на държавата или тези, които дори и при криза се ограничават най-трудно, се предлага да достигнат почти 36% от БВП, касовият дефицит се запазва на 4,1% от БВП, но номинално ще е рекордните 6,2 млрд. лв. А предупрежденията към управляващите са, че с мерките, заложени в бюджета, ще засилят още повече растящата инфлация. Към май тя вече достига 15,6% на годишна база.
"Промените, за които настояват работодателските организации, отчасти са заложени в промените на Закона за енергетиката и се очаква средствата да дойдат от дивидентите, които държавата отчислява от държавните енергийни дружества. Може би ще бъдат подпомогнати, за разлика от домакинствата, за които са отделени 2 млрд. лв, но всъщност 1,5 млрд. лв. са само за увеличаване на пенсиите."
Това каза за "Нашият ден“ икономическият съветник към КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
"Което означава, че половин млрд. лв. няма как да се усетят значимо от българските домакинства, каквито и да са мерките и колкото и ефективни да са те. Макар че част от мерките въобще не са ефективни и по-скоро ще оставят повече средства в търговците, отколкото в домакинствата.
Когато сме създали предпоставки за значително увеличение на горивата, каквито и помощи да се предвидят в бюджета, те няма как да минимизират пагубния ефект на увеличението на цените на горивата. Това, което задължително трябваше да направят управляващите – да се увеличи минималната работна заплата и да се увеличат трудовите възнаграждения на заетите в публичния сектор. Да се увеличат минималните осигурителни доходи и максималният осигурителен доход, така че да се обезпечи възможността за изплащане на по-високите пенсии, вече заложени в бюджета за ДОО. В противен случай ще трябва всяка година да се обезпечават трансферите от държавния бюджет, за да могат да се покриват по-високите пенсии (а те задължително трябва да се увеличат – България е страната с най-ниски пенсии и заплати в ЕС).
Минимум 50% от средната работна заплата трябва да бъде минималната такава. И това е заложено като препоръка в Директивата за минималните възнаграждения, която скоро ще бъде приета от ЕК и ЕП. Това ключов показател, който дава сигнал и на частния сектор.
Трябва да бъде осигурено възможно най-евтиното гориво. От миналата година настояваме да се ограничи износът на ток, заради спирането на доставките на газ, така че тези високи цени да не се прехвърлят на вътрешния пазар. Износът на ток от България не е ограничен! Ние имаме възможност да задоволим нуждите на вътрешния пазар. И само това може да намали напрежението върху бизнеса, а оттам и върху инфлацията в страната. Тази мярка би подпомогнала както предприятията, които са енергийно интензивни, така и българските домакинства."
Ваня Григорова прогнозира, че "бизнесът ще бъде притиснат и ако не получи компенсациите, за които настоява, ще има редица затворени предприятия. Тя припомни, че всички юридически лица са всъщност бизнес – общини, болници, детски градини. Ще се усети ускоряващата се инфлация, която към май е 15,6%, но при липса на компенсации може да се увеличи двойно."
Коментара на Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg