Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Светла Коева: За езиковите технологии и езиковите ресурси

Снимка: БГНЕС

Тя е една от най-авторитетните езиковеди в страната. Научните ѝ интереси са в областта на компютърната лингвистика и обработка на езика. Научно и професионално, тя е основен изследовател и координатор при осъществяване на няколко големи и сериозни проекта дигитални бази с езикови ресурси – българският WordNet (БулНет), Българският национален корпус и др. 

Днес в ролята на Главен герой влиза езиковедът проф. д-р Светла Коева, ръководител на Секцията по компютърна лингвистика при БАН и дългогодишен директор на Института за български език към БАН.

Ето какво споделя проф. д-р Светла Коева: "Моето призвание е компютърната лингвистика, тъй като аз станах докторантка по структурна, приложна и математическа лингвистика. Тогава преди 30 години компютърната лингвистика се наричаше математическа. Преди това съм завършила българска филология. Това е малко странно, защото, докато съм била ученичка, винаги всички около мен са смятали, че ще кандидатствам с математика и промених решението си в последните месеци на 11 клас".

Съвременното езикознание е точна наука, твърди езиковедката. И допълва: “Фактът, че се разбираме по между си, е, че езикът се подчинява на правила, които сме овладели, докато сме били малки. Когато учим чужд език, трябва да разберем правилата, за да можем успешно да го използваме“.

Компютърната лингвистика се занимава с теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици.

"Тя е красива, точна и полезна наука и съчетава области като математиката, лингвистиката, информатиката – все точни науки. Приложенията на компютърната лингвистика вече от доста време обикалят и все повече навлизат в нашия живот и все повече ни помагат при обработката на различен тип информация", казва проф. д-р Светла Коева.

В съвременния глобализиран свят езиковите бариери възпрепятстват междуезиковата комуникация и свободния поток на знания и информация. Езиковите технологии, особено многоезиковите, могат да помогнат за преодоляването на езиковите бариери и да внесат значителни подобрения в областта на търговията, администрацията, политиката, комуникацията и междукултурното разбирателство. 

Цялото интервю с проф. д-р Светла Коева можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
АГРА 2024

АГРА 2024

Между 20 и 24 февруари се проведе 31-вото издание на международното земеделско изложение АГРА, заедно с изложенията Винария и Фуудтех. Думите, определящи форума тази година, са партньорство и сдружение. Модернизирането и дигитализацията на селското стопанство и на производството като цяло, било то на вино или на храна, независимо какво мислим..

публикувано на 07.05.24 в 17:40

Етика на грижата, или докъде грижата е грижа?

В съвременната Етика на грижата се разграничават няколко аспекта, които обхващат отношението ни към себе си, децата, родителите и уязвимите членове на обществото. В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Маргарита Габровска от Института по философия и социология към БАН обсъжда тези аспекти, подчертавайки разликите между грижа и услуга, както..

обновено на 07.05.24 в 13:23
Васил Велев и Антон Митов

Антон Митов представя: Васил Велев – автор на книгата "От Вида до Буда"

Васил Велев дълги години работи като журналист в британската компания за обществено радио и телевизия Би Би Си в Лондон. Освен това е и пътешественик, който е обиколил света. Въз основа на тези обиколки се появява книгата му с разкази "От Вида до Буда", която Антон Митов определя като електронно есеистични пътеписи. За едно дърво, което се ползва..

публикувано на 07.05.24 в 12:41

7 май – отбелязваме Деня на радиото и телевизията

7 май е Ден на радиото и телевизията, който се отбелязва в България и Русия.  На този ден през 1895 година руският физик Александър Попов демонстрира пред физическото дружество в Санкт Петербург създаден от него радиоприемник. Попов е смятан за един от бащите на радиото заедно с италианеца Гулиелмо Маркони. След 1945 година 7 май става..

обновено на 07.05.24 в 10:02