Неделен следобед с осем годишни времена: Вивалди, Пиацола и Джошуа Бел

Концертната разходка из летните европейски фестивали за класическа музика в "Неделния следобед" на 3 юли завърши с една августовска вечер на 2021 година, когато в рамките на най-големия и демократичен фестивал за класическа музика в света – BBC Proms в Лондон, са представени "Осемте годишни времена" на знаменития американски цигулар Джошуа Бел и английския ансамбъл "Academy of St Martin in the Fields". Съчетал "Годишните времена" на Антонио Вивалди с тези на Астор Пиацола, всъщност вдъхновени от цикъла на Вивалди, проектът на Академията и нейния музикален директор Джошуа Бел демонстрира завидно въображение и музикален вкус, а идеята всъщност е на руския композитор Леонид Десятников. Историята е следната. През 60-те години на ХХ век Астор Пиацола замисля четири танго композиции, озаглавени "Четирите сезона в Буенос Айрес". Първоначално обаче той ги третира като отделни пиеси, а не като четири части на една сюита. Пиесите са написани за неговия квинтет – цигулка, пиано, електрическа китара, контрабас и бандонеон. С прилагателното "porteño", отнасящо се до родените в столицата на Аржентина, остава впечатлението за четирите годишни времена в Буенос Айрес. Въпреки очевидното вдъхновение от Вивалди, Пиацола предполага друг ред на изпълнение в своята сюита – Есен, Зима, Пролет и Лято. Интересен и редът на създаване на частите. Най-напред – през 1965 година, е написано "Лято в Буенос Айрес" като част от театрална музика към пиеса на Алберто Родригес Муньос. Четири години по-късно – през 1969, е създадена "Зимата в Буенос Айрес". Едва след това – през 1970, са написани най-напред Пролетта, а след това и Есента от цикъла на Пиацола. В края на 90-те години на ХХ век Леонид Десятников прави нова версия на четирите пиеси с по-ясна връзка между "Четирите годишни времена" на Вивалди и тези на Пиацола, като аранжира партитурата за соло цигулка и струнен оркестър. Във всяка част на Пиацола Десятников включва няколко цитата от музиката на Вивалди. Идеята на руския композитор е да отрази инверсията на сезоните между двете земни полукълба в поставянето на цитатите на Вивалди – например в "Лятото" на Пиацола са вмъкнати елементи от "Зимата" на Вивалди.

Прочутите концерти на Червенокосия абат са празник на контрастите: свежестта на пролетта, внезапните гръмотевични бури на лятото, богатството на ярки цветове през есента и тихия уют на зимните вечери. При Краля на тангото музикалният пейзаж не се отличава с подобно многообразие, отдаден изцяло на всепроникващия ритъм на най-знаменития южноамерикански танц. Проектът на Джошуа Бел е изграден на принципа на смяната на сезоните – след "Пролетта" на Вивалди идва "Лято в Буенос Айрес" на Пиацола, последвано от "Лятото" на Вивалди и "Есен в Буенос Айрес" на аржентинския автор… И така, докато "Зимата" на Вивалди се разтопи в прекрасните звуци на южноамериканската "Пролет".