Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цикъл: Диктаторите на ХХ век в Европа

Епизод 2: Култура на жестокостта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 2: "Култура на жестокостта" представя и анализира периода на Втората световна война. Времето, в което Хитлер, Сталин и Мусолини не само задържат властта си, но и успяват да убедят масите, след преживения ужас на Първата световна война, "да тръгнат отново в битките на нова световна война и да умират с имената им на уста."

"Културата на жестокостта" наднича от всякъде – тя е по бойните полета на войната, тя е в речите на диктаторите, които "днес ни звучат агресивни, манипулативни и жестоки", но тогава са "били толкова непоколебими и убедителни, че са успявали да накарат хората да тръгнат след тях". "Културата на жестокостта“ е и в овладяването на обществата през следене, подслушване, терор и антисемитизъм. Страхът и насилието са ежедневие не само по фронтовете на войната, където "врагът е превръщан в нищожество, което трябва да бъде смачкано", но и в тила, където "на на обикновените хора се е гледало като на вещи". Историята на Жужана Сергенкова разкрива в епизода най-страшното лице на жестокостта и ни води в Аушвиц – един от терминалните лагери на Хитлер. Тя е четиринадесетгодишно момиче през 1943 година, когато попада там. Остава в него до края на войната...

За всичко това и още: за взаимоотношенията на Мусолини с Радио Ватикана, за "популистките обещания“ на диктаторите, за излъганите надежди и отнетите животи на милиони хора – слушайте в "Култура на жестокостта“, епизод 2 от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците“ на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин и континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

Записите с гласовете на Хитлер, Сталин, Гьобелс и Мусолини, както и ефектите от бомбардировки, са взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по съвременна военна и разузнавателна история, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК, и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35
Крикор Асланян до паметника на Винсент Ван Гог

В музеите на Сезан и Ван Гог в Екс ан Прованс

Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..

публикувано на 18.11.24 в 12:10
Красимир Стоев

Красимир Стоев: Очаква ни мека зима с повече валежи

"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..

публикувано на 16.11.24 в 11:30