"Климатичните промени са заговор, скроен от тайно общество", "това са неща, които не ни засягат", "борбата с климатичните промени са извинение за разглезени тийнейджъри да не ходят на училище" – всички ние поне веднъж сме попадали на подобно твърдение.
Конспирациите за климата са частен случай на магичното мислене, което обяснява сложни процеси и явления с прости и ефектни обяснения, които почти задължително снемат от нас отговорността.
Научният консенсус по темата звучи като отвлечен и абстрактен факт, на фона на Всеки-сам-си-преценя модата.
Това води до апатичност и отказ от поемане на дела лична отговорност, а липсата на обективна информация в медиите и незадоволителното ниво на разбиране на научни данни от населението, както и конспирациите за климата често водят до политически и социални конфликти, което се явява пречка пред вземането на адекватни стъпки на локално и глобално ниво.
Социалната психология е една от основните науки, занимаващи се с въпроса за конспирациите, било фикционални или базирани на реални явления. Климатичната психология е научна сфера, появила се още през 60-те години в САЩ и се занимава с връзката между човека и природата.
Как да не се поддаваме на измислени или манипулативни факти разказва Елица Станева-Бритън.
Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на "Климатека", тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ "Св. Климент Охридски"и магистратура в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан". Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
