Той е водеща фигура на българската музика и култура в чужбина, удостоен е с наградата "Сребърен лъв" от Министерството на външните работи, а изпълненията му включват концерти, рецитали и камерна музика в повече от 20 държави на три континента.
Тя изнася първия си концерт на 9-годишна възраст. Дипломира се с отличие със специалност пиано в Консерваторията на Флоренция и получава магистърска и докторска степен по музикология в King’s College в Лондон. Все така не спира да преподава и изнася концерти в цял свят – и като солист, и в различни камерни състави.
Иво Върбанов и Фиамета Тарли се познават от деца, учат при един и същ преподавател в Италия и вече 20 години споделят живота си заедно. 14 от тях свирят като клавирно дуо, което обикаля света и радва публиката с изпълненията си. Те са на мнение, че любовта определено им помага в музиката.
"Най-важното е да има дълбоко приятелство и общи цели в живота, обща визия за нещата. Това, което най-много ме радва, когато свиря с него, е, че се получава нещо като прочитане на мислите на другия. Има синхрон на духовно ниво", казва Фиамета.
Иво от своя страна не пропуска възможността да изтъкне, че половинката му в музиката, а и в живота, е изключително добър пианист и музикант.
"Имаме подход, който е малко нестандартен в днешно време, защото днес много често концертите се правят с една-две репетиции, т.е. с малко репетиране и малко сериозна, задълбочена работа. В тази ситуация ние имаме възможността, когато имаме определена програма, да отделим достатъчно сериозно време и усилия, за да я подготвим на максимума на нашите възможности", допълва Върбанов.
За Фиамета Тарли всяко едно ново произведение е като растение, на което му предстои да разцъфне в ръцете ѝ. Радостта в музиката за нея се състои именно в потенциала на растението да порасне и да придобие истинската си форма в самия момент на изпълнение.
За Иво Върбанов пътят на разгръщане на музикалното произведение на сцена не е много по-различен, с изключение на това, че при него картината се разкрива от общия план към детайла.
"Ние не сме официално дуо", уточнява пианистът, "свирим на четири ръце, на две пиана, с други музиканти, камерна музика, солови изпълнения – различен репертоар. Но това, което виждаме в свирането на четири ръце и на две пиана, е подходът към инструмента да се уеднакви. Всяко тяло има различия и съответно физическият подход към инструмента е различен. Когато свирим заедно, трябва да намерим най-подходящия начин и най-общия език, за да успеем да реализираме музикалните си идеи чрез инструмента по правилния начин."
Иво Върбанов и Фиамета Тарли се срещнаха с българската публика в рамките на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония" 2022. Там те свириха произведения от Игор Стравински и се вдъхновиха от възможностите, които им предложи пространството на Археологическия музей в Стария Созопол.
Италианската пианистка споделя, че се чувства свободна, когато свири в България, защото публиката е отворена към програми, които не са толкова стадандартни.
"Мисля, че не става въпрос само за свобода", допълва я Иво Върбанов. "Въпросът е, че у нас има възможност да се предлагат неща, които не се изпълняват толкова често, като например Стравински, а публиката има жажда за именно такъв репертоар", казва още той. "Проблемът, свързан с някои места, където продажбата на билети е фундаментална за съществуването на музикални общества и концертни зали, е, в това, че в тях не се дава възможност да се изпълняват произведения, които всъщност могат и да не доведат до нужните продажби."
Според Фиамета Тарли важният елемент в интерпретацията на която и да било музика се крие във връзката между човешкото съществувание и изобразяването му чрез музиката.
"На първо място, ние сме хора, на второ място, сме музиканти, а на трето – пианисти изпълнители. Това означава, че едното е последица на другото", подчертава Иво Върбанов, според когото този път и посока в музиката често се губи. А загуби ли се – тогава и комуникацията с публиката не е такава, каквато би могла да бъде.
Чуйте целия разговор с клавирното дуо в звуковия файл.
Снимки – Таня Димова
Новата книга на проф. Ювал Ноа Харари разкрива историята на информационните мрежи – от праисторията до епохата на изкуствения интелект. В своя характерен стил Харари разказва историята на човечеството по нов начин, преосмисляйки из основи разбиранията ни за света. Той поставя акцент върху епохалната промяна, която се случва пред очите ни –..
Авторката на ръчно изработени бижута Александра Ангелова-Ангела минава през възможно най-много материали и има жив интерес да се учи и твори. Завършва специалност текстил в Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука", след това изучава техниката на духано стъкло в Чехия и завършва с магистратура специалност метал в Националната художествена..
Черната комедия по скечове на Ханох Левин "П.О.Р.Н.О. – Публична организация за разтуха на обществото" се играе на сцената на Yalta Art Room на 17 декември. Чрез хумора най-разпознаваемият израелски съвременен драматург засяга сериозните, тежки и вечни теми, а именно – непостижимото щастие и неизбежността на смъртта. Те са едно откровено..
Световният ден на тангото, 11 декември, ще бъде отбелязан в България с концерт. Датата е избрана неслучайно. На нея са родени две от най-големите икони на танго музиката – легендарният певец Карлос Гардел и виртуозният цигулар Хулио Де Каро. В София честването на този ден започва преди 20 години и постепенно се превръща в значимо културно събитие,..
На 13 декември в Народния театър "Иван Вазов" е световната премиера на пиесата "Мрак на края на града" от младия босненски драматург Дарио Беванда. Пиесата се поставя на сцена за първи път, а режисьор е Катрин Медлер, артистичен директор на Театър "Оберхаузен". "Мрак на края на града" разказва историята на две жени – опитната чистачка Фикрета и..
Какви са особеностите на пропагандните наративи, коментира във "Въпреки мрежата" доц. Милена Якимова , преподавателка в СУ "Св. Климент Охридски" и..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В..
Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България", която за пореден път разкрива примери за неефективно и непрозрачно изразходване на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg