Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преподчинените медии или защо потребителят не иска да плаща

Изследването "Обществени нагласи към медиите и журналистиката" е проведено от агенция "Джи Кънсалтинг" в рамките на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Проектът се реализира от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания". 

"В рамките на този проект – споделя доц. д-р Иво Инджов – ние изследваме основно отношенията медии – политика и журналистическата култура в България в международно сравнителен план, съобразно утвърдени в медийната наука типологии. Интересно беше да видим и по какъв начин българското населението, а също така и активните медийни потребители, като част от това население, възприемат журналистиката и медиите в България. Целта ни беше да направим не само една актуална снимка, но и да бъде направена съпоставка с медийната консумация и отношението на потребителите към журналистиката и медиите в предходни периоди от развитието на България след 1989 година, т.е. да имаме и третия компонент от комуникационния процес – не само медии, канали за разпространение на информацията, но и публиката, за да имаме представа какво мисли тя."

Изследването идентифицира основните типове потребители, динамиката на медийното потребление в годините на прехода, силата и значимостта на отделните комуникационни канали.

В "Мрежата" доц. д-р Иво Инджов, преподавател по журналистика и участник в изследването, подчерта още няколко негови аспекти:

Въпреки медиите

"Много хора посочват като източник на информацията близки, роднини, приятели и тук трябва да се замислим какво се случва с медийните и политически послания, които достигат до хората. През какви филтри и през какви неформални социални мрежи минават те, за да достигнат до крайния потребител. Това е тема за отделно изследване."

Силното оръжие

"Респондентите ни твърдят, че най-качествена е била журналистиката през периода 1990-1995 година, т.е. в първата половина на 90-те години. Категорично най-много натрупвания наблюдаваме през първите пет години на прехода, когато българските медии се освобождават от цензурата, възниква свободната журналистика.

Медийният пазар е конкурентен, има различни гледни точки, различни визии за развитие на обществото, различен прочит за миналото, възниква свободната журналистика и няма висока степен на медийна концентрация, която да налага автоцензура на медиите, а и правителствата, доколкото се опитват да влияят върху журналисти и отделни медии, го правя доста тромаво и това постига обратния ефект. Някъде след 2006 г. много видимо става как свободните медии започват да попадат във зависимост от различни олигархични центрове на власт и да бъдат зависими от управляващите. Не че преди не е имало такива зависимости, но с напредването на процеса на натрупване на капитали в хода на прехода, той оказва негативно въздействие и върху медиите. Те биват преподчинени като цяло на силните на деня /…/ Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат, което може би се дължи на това, че част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медиите и социалните мрежи.

Потребителят, който не иска да плаща

"Българският медиен потребител категорично не иска да плаща от собствения си джоб – било то лицензионна такса, било данък за издръжката на обществените радио и телевизия, за да гарантира финансовата независимост и автономията на двете обществени медии. Такъв тип такси, в по-ново време, в някои европейски страни се заместват със специализирани данъци, служат за финансирането на общественото радио и телевизия и идеята, особено при таксите, е те да гарантират финансовата автономия на тези медийни институции, без държавата да може да сложи ръка върху тях, т.е. държавата създава закони, за това как да се финансират тези медии, гарантира, че се спазват тези закони, но парите отиват във фондове, които са независими от държавата и върху тях, разбира се, има различни форми на обществен и експертен контрол. В България очаквано голямото мнозинство не иска да плаща за издръжката на БНТ и БНР, макар че в същото време, голяма част от анкетираните казват, че трябва да има законови ограничения срещу медийните монополи и високите нива на медийна концентрация. Обществените медии като цяло се ползват с висока степен на уважение и признание сред анкетираните. Имат по-голям авторитет от частните електронни медии."

Целия разговор може да чуете в следващия звуков файл.

Снимки – Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Семейно радио" с морски поздрав от Двореца навръх Илинден

С директно излъчване от Държавен културен институт Културен център "Двореца" в Балчик продължава българското турне на "Семейно радио" с изнесено студио от градове и села. В търсене на семейния дух и родовата памет в ежедневието и празничните мигове навръх Илинден ви срещаме с: директорката на най-посещавания туристически обект в България и домакин на..

публикувано на 20.07.24 в 15:40

Илиян Василев: Пеевски предлага Атлантизъм с висока степен на корупция

"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..

публикувано на 20.07.24 в 08:25

Росена Добрева: За толерантността и спасяването на българските евреи

16-годишната  Росена Добрева  от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели  Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..

публикувано на 20.07.24 в 10:30
Рисунка на Дейв-Стивън Ерон

България в очите на едно семейство, живеещо в Париж

България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..

публикувано на 19.07.24 в 12:57

Да изпратиш писмо до непознат

Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални  потребности,  почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..

публикувано на 19.07.24 в 11:52