Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Директно от зала "България" – българска премиера на Бетовеновата оратория "Христос на маслиновата планина"

Петък, 4 ноември, начало 19.00 часа

След двукратно отлагане поради пандемичните условия, най-сетне българската премиера на ораторията на Бетовен "Христос на маслиновата планина" ще се случи на сцената на зала "България". На 4 ноември маестро Георги Димитров, по чиято идея произведението е включено в репертоара на радиосимфониците, ще застане начело на един внушителен изпълнителски състав: Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова, който празнува 70 години от създаването си; Детския хор на Радиото с диригент Венеция Караманова, както и солистите: Ева Перчемлиева (сопран), Мартин Хощетлер (тенор) и Атанас Младенов (баритон).

"Христос на маслиновата планина" е сред онези произведения на Бетовен, които представляват единични образци в своя жанр. Тази единствена оратория на композитора е много важна за неговото вътрешно развитие, както и за творческата му биография. Тя е замислена през есента на 1802 година и съдържа почти автобиографичен момент, тъй като малко преди нейното създаване Бетовен също се обръща към небесата и в Хайлигенщад също стига до извода, че му е писано да изпие горчивата чаша до дъно. "Христос на маслиновата планина" е не само важна заявка за големия ораториален стил и единствен образец в този жанр, но и творба от особена важност за самия композитор.

През есента на 1802 Бетовен е мрачен и потиснат, връща се във Виена от Хайлигенщад, където е стигал дори до мисълта за самоубийство, тъй като осъзнава, че напредващата му глухота е неизлечима. Във Виена обаче го чакат множество интересни предложения и става ясно, че животът продължава. Импресариото Емануел Шиканедер, либретист на "Вълшебната флейта" на Моцарт, който по онова време ръководи Театър ан дер Вин, му предоставя театралната зала за авторски концерт в началото на април 1803. Бетовен замисля да състави програмата само от свои произведения и включва две симфонии: Първата, която вече е била свирена, и Втората, неизпълнявана до този момент. Освен симфониите е предвиден и Третият клавирен концерт – нов, с неизгладени моменти, неиздаван и все още никому неизвестен. Но към това произведение трябва да се прибави и нещо вокално и тъй като концертът е в навечерието на Великден, когато по традиция звучат ораториални произведения със сюжети, свързани с великденската тематика, Бетовен решава да напише оратория. За либретото той се обръща към Франц Ксавер Хубер, негов познат и приятел. Хубер, който до този момент с ловка ръка е сътворявал текстове за комични опери-зингшпили, написва в същия стил текста на "Христос на маслиновата планина". Впоследствие Бетовен признава, че текстът е доста лош, но се наложило да остави нещата така, както са, защото нерядко дори в една-единствена дума има заложено някакво важно за композитора послание.

Епизодът, избран за сюжет на ораторията, е молитвата на Христос в Гетсиманската градина на Елеонския хълм ( Маслиновата планина), близо до Йерусалим. Това е последното му обръщение към Бог Отец. Осъзнавайки несъвършенството на човешката си природа, Христос е объркан и изпълнен със страх и ужас. Той умолява Господ да го отмине горчивата чаша на страданията, но от небето се спуска ангел (тук той е наречен Серафим), който го подкрепя в решимостта да се пожертва за спасението на човечеството и му предрича велика слава за вечни времена. Христос се примирява с мисълта за мъченичеството и смъртта. В този момент се появяват въоръжени воини, предвождани от предателя Юда. Апостол Петър се опитва да защити Учителя, но Христос, покорен на съдбата, му нарежда да прибере меча в ножницата и поема пътя към мъченията и разпятието. Самите мъки тук не са показани, за тях не се говори много. Творбата завършва с хор на ангелите, които пеят благодарствена и прославяща песен – т.е. всичко завършва с духовен триумф.

Ораторията "Христос на маслиновата планина" е едночастна, но съдържа редица номера, арии, ансамбли и хорове. Стилът ѝ е чисто театрален, в него няма никакви белези от църковната музика от онова време, но всъщност това не е било и необходимо, тъй като ораторията се е изпълнявала на концерт. В разрез с многовековната традиция , която изисква думите на Христос да се изпълняват от нисък мъжки глас (бас), тук партията на Иисус е поверена на тенор. Изборът на по-висок и подвижен глас позволява на композитора да насити партията с особена емоционална изразителност. Бетовен твърди, че е написал произведението само за две седмици, но това може би е леко преувеличено. Възможно е за две седмици да е била написана самата партитура, а работата по ескизите да е започнала доста по-рано (все пак Бетовен не е вокален композитор, на него винаги по-лесно му се е отдавало да пише инструментална музика, а и това е първият му опит в този жанр, който, както се вижда, остава и последен!). Премиерата е на 5 април 1803 в Театър Ан дер Вин и е посрещната с доста противоречиви отзиви. Критиците осъждат текста, намирайки го за груб и безпомощен, на места дори смешен и нелеп, но като цяло хвалят музиката, макар и доста предпазливо. Бетовен явно се е съобразил с тяхната оценка, защото година по-късно нанася известни корекции и прави нова редакция. Приживе ораторията е била доста често изпълнявана във Виена и в други градове и страни. Днес тя се радва на голяма почит, а финалният ѝ хор – "Welten singen..." е особено популярен и се изпълнява често под заглавието "Алелуя" от редица църковни, гимназиални и колежански хорове.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джакомо Пучини

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..

публикувано на 23.11.24 в 08:00

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..

публикувано на 21.11.24 в 08:35

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...

публикувано на 20.11.24 в 08:45