Как изглежда съвременната война? Тази война, която вече не се води само на бойното поле, а нанася своите поражения чрез социалните мрежи, където пропагандата и дезинформацията не могат да бъдат спрени или контролирани. И как се отразява тя – войната, каква е отговорността на репортерите, които я разказват, как редакциите проверяват информацията и се справят с теориите на конспирацията? Каква е ролята на местната журналистика и как светът пише, говори и снима войната?
Международната конференцията "Новите фронтове на войната", организирана от АЕЖ - България на 10 ноември т.г. в София, събра репортери, които да споделят, от първа ръка, как конфликтът засяга журналистиката в Украйна, в Русия и в света.
В "Мрежата" гостуват Евгения Моторевска, главен редактор на Hromadske, една от водещите независими медии в Украйна, и Оля Липинска от Лвов, част от екипа на Mixer, нова медийна организация, която има за цел да подкрепя медийния сектор в Централна и Източна Европа.
Пропагандата има едно лице
Оля Липинска: "Пропагандата – това са лъжи и в този смисъл не може да има добра и лоша пропаганда. Пропагандата е част от войната за душите на хората. Този, който използва пропаганда, всъщност се бори или да бъде харесан, или да уплаши хората. Много често пропагандата се ползва и за да раздели хората и ние през последните години видяхме много различни нации, които бяха разделени, особено около Covid пандемията. Светът е пълен с такива, които виждат колко добре работи пропагандата и колко добре влияе тя на хората. Сигурна съм, че винаги ще има среди, особено след политиците, които ще искат да я използват като средство за манипулация на масите. Мисля, че в момента Русия е най-силният и най-големият източник на пропаганда в света, но когато Русия отслабне и вече няма да има средствата, с които да финансира толкова обширна пропаганда, на това поле ще се появи нов играч."
Как журналистите разказват войната…
Евгения Моторевска: "В тази война ние не сме само журналисти, но сме и граждани на Украйна и като украинци, като всички други украинци, се борим срещу тази агресия. Понякога ни е много трудно да разказваме военните истории, да ги споделяме, защото Русия извършва страховити престъпления срещу нашите сънародници. Но разбираме, че трябва да го направим, вярваме, че трябва да победим и че трябва да открием пред света истината за тази война. Има наистина ужасяващи моменти. Например, на наша колежка ѝ се наложи да отрази ракетните атаки срещу търговския център в Кременчук и трябваше на интервюира майката на едно момиче, което беше изчезнало при взривовете. Нашата журналистка се разплака и каза, че не може да говори с тази жена и ние я подкрепихме. Но повечето украински журналисти са много, много смели и ние им помагаме, когато почувстваме, че са достигнали предела на възможностите си да понасят ужаса и трагедията."
Превод в ефир – Яна Пункина
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg