Бюлент Кенеш: Ако нещо се случи с мен, виновникът ще е единствено Ердоган

Миналата седмица президентът на Турция Реджеп Ердоган постави условие пред Швеция да екстрадира турският журналист Бюлент Кенеш като разменна монета за влизането на Швеция в НАТО. Бюлент Кенеш е журналист над 25 години и доктор по близкоизточни изследвания.

Той е и главен редактор-основател на вестника Today’s Zaman. През 2015 година е арестуван в Турция, заради публикации срещу политиката на президента Ердоган. През 2016 вестникът е конфискуван от режима на Ердоган, а Кенеш бяга в Швеция, където живее и до днес. Какво ще се случи с него, ако бъде екстрадиран от Швеция, какво представляват турските затвори и режима на Ердоган, както и чие дело е атентата в Истанбул коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бюлент Кенеш, журналист и доктор по международни отношения и политически науки.

"В Турция не можем да говорим за свободна и независима съдебна система. Всички се контролират от режима на Ердоган. Съдебната система се е превърнала в средство за налагане на наказания срещу инакомислещите – интелектуалци, журналисти и всякакви хора. Наказания в посоката, която Ердоган пожелае. Това не го казвам само аз, а и всички международни институции, които разглеждат този въпрос."

Турските затвори като от филмите от 70-те и 80-те

"Колегите, които са в турски затвори са невинни и са там, защото вършат своята журналистическа работа честно, изразяват мнение и пишат това, което не се харесва на Ердоган. Трудно е да говорим какво се случва сега с тях, защото режимът на Ердоган ограничава всякакъв достъп до информация за тези наши колеги. Но аз съм свидетел какво се случва в турските затвори от първо лице, защото преди 2016 бях вкаран в турски затвор. Журналистите там са изцяло изолирани, без достъп до общуване със света, без достъп до каквото и да било. Не получават медицински грижи – без лекарства и лечение и имаше колеги, които се разболяха в турски затвор, не получиха никаква грижа, и загинаха. Но, освен журналисти, там има и обикновени хора. Те също се намират в не добро здравословно състояние и отношението към тях е същото. Така че, това, което сме гледали по филмите от 70-те и 80-те години е много близко до реалността. Разбира се, всичко това се прави нарочно – изтезанията, липсата на достъп до здравна грижа, това е част от политиката на режима на Ердоган срещу всички инакомислещи хора, които не са доволни от режима му. Те са определяни като врагове. Това е вражеска политика срещу хората. Затова и отношението към опозицията е такова - като срещу врагове."

Швеция и залогът за членство в НАТО

"Преди всичко Швеция е правова държава, където законът е над всичко. Тук в никакъв случай политиците не могат да се месят и да определят решенията на съдебната система. С оглед на това, ако евентуално се случи моята екстрадация в Турция, това ще е заради правната система на Швеция. Но това ще е голям шок за самата Швеция и адвокатите, с които говоря не допускат, че това е възможно да се случи в страна като Швеция."

Шведската депутатка Амине Какабавех, която е с кюрдско-ирански корени, за чиято екстрадиция също настоя турският посланик смята, че екстрадацията е възможна, как Швеция ще избере между членството в НАТО и живота на хората при екстрадация.

"Ако ми бяхте задали този въпрос преди шест месеца, със сигурност щях да ви кажа, че това е невъзможно, но вече никога не казвам никога. Но истинската тема, която представлява шок за демократичния свят е това, че след като Европа и целия свят преживяха нацизма и фашизма през Втората световна война, Ердоган сега се опитва да превърне НАТО в платформа на износ на ислямо-фашистки режим. Това е истинското безпокойство, според мен. А трябваше да се случи точно обратното – страните-членки трябваше да се опитат и да направят всичко възможно да върнат Ердоган към демократичния свят. Трябваше по всякакъв начин да му се противопоставят, когато смазва демократично мислещите в Турция, както и свободата на словото и върховенството на закона."

Аз съм цел на ислямистки фракции

"За съжаление това продължава от деня на бягството ми от Турция в Швеция досега. За съжаление проправителствените медии в Турция ме посочваха като цел. На 19 октомври тази година проправителствен вестник публикува на първата си страница моя снимка, посочи адреса, на който живея в Швеция, телефонния ми номер и други мои лични данни. Тази медия ме посочи като цел на фанатиците на Ердоган. Знаем, че Ердоган е в близки отношения с турската диаспора в Западна Европа, както и с радикални ислямистки елементи. През последно време натискът срещу мен все повече се усеща. Но не съм само аз. Колегата ми Абдулах Бозкурт, който работеше за "Today’s Zaman" в Анкара – той беше нападнат от съмнителни типове, а журналистътАхмет Дьонмез, също беше нападнат и месеци наред лежа в болница, след това нападение.

В тези заплахи има две цели. Първата е у плаха, да ни уплашат и да спрем да публикуваме материали срещу режима на Ердоган. Втората е, фанатиците да нападат журналисти. Но преди всичко, искам да подчертая, че тези нападения са целенасочени и организирани от режима на Ердоган. И в бъдеще, ако нещо се случи с мен, искам дебело да подчертая, че виновникът ще е единствено Ердоган."

Журналистиката в Турция днес – страх или вяра

"Много е трудно да се говори за свободна журналистика и изобщо за каквато и да било журналистика в Турция към този момент. Според различни наблюдатели на медийната среда в Турция, 95% от медиите там се контролират пряко от режима на Ердоган, а останалите 5% са под индиректен негов контрол. Ако погледнете онези колеги, които преди 10 години са били журналисти в Турция, тях в момента ги няма там, защото са неудобни за режима на Ердоган една част са в затвора, други са директно отстранени, трети са успели да избягат.

Сега се появиха едни нови журналисти, които са изцяло в услуга на режима на Едоган. Като една част от тях са симпатизанти на режима и го правят доброволно, а останалата част имат финансов интерес от случващото се в страната. Хилядите, които в момента се изявяват като журналисти в Турция и служат на режима на Ердоган, аз тях не ги определям като журналисти, не ги уважавам и не вярвам на това, което пишат и публикуват. Свободната турска журналистика в момента се намира в изгнание."

Чие дело е атентатът в Турция

"Има анализатори, които посочват, че и опитът за преврат през 2016 е организиран от Ердоган или е станал с негово знание. Но по-удачен е аналогът между сегашния атентат и атентатите през 2015 година, когато редовните избори бяха загубени от Ердоган и започнаха терористични нападения в Турция. За съжаление турските служби имат печално минало в организиране на такива тъмни и смутни мероприятия и примерите в това отношение са десетки и може би стотици. Не трябва да се забравя, че членството на Швеция е на дневен ред и този атентат се случи точно преди срещата на Г-20 и Ердоган в момента има силна ръка, заради терористични атентат в Истанбул. Това е негов почерк – когато предстоят важни събития за Турция или срещи на високо равнище като Г-20, се случват терористични актове в Турция или се правят ходове, които да заздравят ръката на Ердоган на масата за преговори. С терористичните действия той цели да сплаши избирателите в Турция, които да се обединят само около неговата "силна" личност, и да им внуши, че едва ли не, само той може да даде сигурност на Турция."

"Една нощ можем да дойдем внезапно" – заплахата на Ердоган, която може да достигне всеки

"Аз съм журналист, който, спазвайки международните журналистически стандарти върша своята работа, но очаквам всичко то един деспот. Може да ме отвлече, да ме убие... всичко това може да се случи. Това е в личен план. Но, от друга страна, заплахата към Гърция, към Северна Сирия, разбира се, че може да дойде на дневен ред преди изборите в Турция, евентуално, ако според Ердоган това може да се използва като политически дивидент."

Кой може да спре такъв режим да посочва хора

"Ердоган безспорно е деспот, който има своите слабост в икономическо отношение и в отбраната. Западните държави и ЕС имат механизмите, които биха възпрели Ердоган и неговия режим. Може би трябва да спрат да му подават моркова и да извадят тоягата – през дипломатически и икономически механизми, които да го спрат. Но, интересното в случая е, че европейските държави нямат такова желание. Поне така изглежда."