За последните няколко десетилетия много българи намериха препитание и реализация в чужбина, децата им ги последваха, а немалко са родените зад граница, някои от които родители на второ поколение емигранти. За радост в последните години държавата ни пое ангажимент към българските неделни училища, в които малките ни сънародници могат да изучават български език, литература, история, география и култура. Все пак основен двигател за откриването и поддържането им са родителите от българските общности по света и волята им връзката с родината да не прекъсва. Ако тук в България обикновено разказваме с възторг и умиление за благородната мисия на тези огнища на българския дух, това не значи, че всичко в тях върви гладко и безпроблемно.
Тъкмо нуждата от решаването на трудности при преподаването на български език беше в основата на Научно-практическата конференция "Българските училища в чужбина – лаборатория за създаване на стандарти по български език като втори/чужд език за деца и младежи“, който се проведе наскоро в Рим и Неапол. Инициативата е на културната асоциация "Паралел 43“ с президент Венета Ненкова, която ръководи българското неделно училище "Асен и Илия Пейкова“ в Рим.
Д-р Мая Падешка е директорка на училището и лекторка по български език и литература в университета "Ориентале“ в Неапол. Срещата между преподавателите в неделните училища и учени от всички големи български университети е изключително важна, защото педагогиката на чуждоезиковото обучение се нуждае от научна основа, за да се изработят стандарти, политики, програми и учебни помагала, смята тя. Особеното в случая с училищата в чужбина е, че възпитаниците им са свързани с България по своя произход, поне единият от родителите им е българин, но познанията по български език стават все по-слаби, за някои деца той е почти напълно непознат и в този смисъл те го изучават като „чужд“ или втори език.
Гергана Христова е основателка и директорка на българското неделно училище "Пейо Яворов“ в Милано. Тя акцентира върху взаимодействието с родителите на учениците и възможността училището да бъде център на общността и да предлага на родителите приятни и обогатяващи занимания като български народни танци и читателски клуб. Все пак най-силната мотивация за семействата да инвестират време и енергия, за да водят децата си в българското неделно училище, е повишаването на статута на българския език, смята тя.
Преподавателите в българските неделни училища са възпитаници на нашите университети. Дали обаче подготовката, която получават в момента студентите, е подходяща за работа в специфичните условия на чуждоезикова среда и все по-изтъняваща връзка с България на следващите поколения деца, родени в чужбина. Опитът, натрупан от преподавателите в българските неделни училища, е особено ценен за осмисляне и съобразяване на университетските програми за подготовка на учители за чужбина, които се нуждаят от специализирана квалификация или допълващи знания, мисли проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg