Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проектът “Разкриване” търси причините за счупения разговор за климата

Ние, обикновените хора, сме потиснати, уплашени и тревожни, но не и включени в разговора за климатичните промени

Снимка: Pixabay

Темата за климатичните промени е белязана от противоречия. От една страна, няма правителство или политик, които да не заявят на думи, че вземат присърце въздействието на климатичните промени върху хората и планетата. Но ето например на наскоро провелата се среща за климата COP27 в Египет, най-засегнатите от замърсяването общности нямаха възможност да бъдат сред гостите в Шарм ел-Шейх, повечето от активистите са в затвора, а страната се управлява от "любимия диктатор" на Доналд Тръмп. На COP27 въпросът за драстичното намаляване на емисиите не бе разгледан, според ръководителя на ООН Антонио Гутериш, а решението богатите замърсители да компенсират най-уязвимите държави за разрухата дойде след дълги и уморителни дебати.

"У нас комуникацията по климатичните промени и мерките към момента се случва предимно в една ограничена рамка. Тя изключва обсъждането на ключови теми като климатична справедливост, справедлив “зелен” преход и проекта за устойчивост. Проблемът се разглежда като икономически, а не като етичен, в основата на разговора са печалбите и растежът, а грижата за планетата, човешките същества, видовете и околната среда някак изпадат от разговора“, заключава проектът “Разкриване”, който изследва препятствията пред информираните решения и действия по отношение на климата.

Друга находка на изследването е хипотезата за тъй нар. "банален апокалипсис" – от една страна, промените са глобални, необратими и отчайващи, от друга, са артикулирани безстрастно, статистически, езикът е технократски, фактологичен и сякаш нещо се случва някъде без връзка с всекидневието ни, което и без друго е достатъчно натоварено, забързано и ангажиращо. И някак справянето с климатичните проблеми ни се провижда като още един товар, който трябва да поемем и да носим.

На свой ред това отключва редица нови състояние като екотревожност, климатична скръб, пре-травматичен стрес (ние вече в аванс оплакваме необратимата разруха и загуба). Парадоксално наративът за устойчивостта също ни кара да се чувстваме измамени, защото, от една страна, се говори за запазване, от друга, ние виждаме с очите си загубите и това ни кара да се съмняваме.

Говори се за мерки на индивидуалистично ниво и липсва разговор за цялостна промяна. Изходът от подобен омагьосан кръг вероятно ще дойде от равнопоставения диалог, в който трябва да бъдат включени "обикновените хора" – тези, които живеят с най-тежките последствия от кризата. Именно те не присъстват в разговора, възприемани са като обекти или жертви на екстремни природни явления.

Различни организации и форми на организиране като "Петъци за бъдеще", "Ученици за промяна“, енергийни кооперативи работят върху разширяване на идеята за "екология", която трябва да включва и ценностите, и отношенията, а това на свой ред води до връщане на едни позабравени понятия като солидарност и съпричастност.

Анкетата на сдружение "Орион грид" е отворена до края на месеца и отговаряйки на въпросите, имате шанс да се включите в най-голямото предприемано до момента изследване на това къде се чупи комуникацията по отношение на темата за климата. 

Също така, чуйте научната ръководителката на проекта Милена Статева, изпълнителен директор на сдружение “Орион – грижа за лидери и авторитети” (Орион Грид), доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, част от авторския екип на "Климатека".

Снимка – Pixabay
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35