Животът и творчеството на бароковия композитор Никола Порпора (1686-1768) попада във фокуса на предаването "Музика хисторика". Неаполитанецът е известен още приживе не само с композиторските си умения, но и като учител по пеене, а сред най-известните му ученици са кастратите Фаринели и Кафарели. Автор на над 50 опери, но и на оратории, кантати и малко количество инструментална музика, Порпора известно време преподава и на Йозеф Хайдн, който впоследствие казва, че от него е научил "истинските основи на композицията".
Като успешен вокален педагог Порпора разбира в дълбочина възможностите на гласа, затова в творчеството си се възползва до край от диапазона и гъвкавостта в колоратурните пасажи. Може да се каже, че той е един от основните композитори, създали тенденцията за силно украсената вокална линия. Съществува анекдот, че Порпора накарал ученика си Кафарели да пее едни и същи вокални упражнения в продължение на 5 години, като това свидетелства, че композиторът е поставял важен акцент върху овладяването на техниката – абсолютен контрол върху гласа, особено когато става дума за подвижността, динамиките и оцветяването. Неговата школа бива продължена от някои от учениците му, а солфежи, приписвани на Порпора, са издадени под различни форми и през XIX век.
През 40-те години на XVIII век Порпора започва работа в едно от известните венециански сиропиталища, които са подготвяли бедните и бездомни деца за музикалното поприще. Там композиторът поема ръководството над момичешкия хор, който преди постъпването му не е в особено добро състояние, но Порпора променя това с интензивни всекидневни репетиции. Както той сам пише в писмо от януари 1745 г.: "За да се сформира добър хор, са необходими много неща, но най-основното е наличието на резониращи гласове на момичета, които са решителни, готови да работят упорито и са умели инструменталисти".
На 6 декември (вторник) от 23 часа ви представяме живота и творчеството на Никола Порпора със записи от оперите "Германий в Германия" и "Полифемо", ораторията "Словото в плътта", сакралните произведения Credidi propterи Gloria и Синфония за соло виолончело, струнни и басо континуо в До мажор.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg