Началото на празника 8 декември е свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г.
В параграф 25 от Общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климент Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор (мандатът е бил едногодишен). Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новият казва академическа реч".
Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата.
Какъв е животът в един от факултетите на Софийския университет?
“Стопанският факултет е основан отново през 1990 г. Първият декан е проф. Чобанов, който все още е част от нашия академичен състав. Основаването на Стопанския факултет е един доста мащабен проект. Това, което отличава факултета е, че учебната програма е направена по висок западен стандарт. Още с основаването тогава на две специалности – икономика и стопанско управление – се залага изключително силна количествена школа. В икономиката е много важно да се прави количествен анализ, въз основа на който да се вземат решения и да се изграждат политики.
Другото отличително нещо за Стопанския факултет е, че се преподава на чужд език. Имаме специалности на английски, на немски и на френски. Това е още с основаването на факултета, заложено като висок стандарт, който и до ден днешен привлича при нас изключителни таланти, с които е удоволствие да се работи“.
Това каза в интервю за БНР доц. д-р Боряна Богданова, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.
“Завършила съм Стопанския факултет през 2006 г. Студентските ми години бяха един от най-прекрасните периоди в живота ми. Период на интензивно учене, но и на създаване на прекрасни приятелства, които и до днес отварят врати. В студентските ми години са положени прекрасни основи на мрежа от контакти, които и до ден днешен подкрепят Факултета в развитието му“, разказва още доц. Богданова в ефира на “Нашият ден“.
“Всяко нещо е свързано с математика, независимо дали е икономика, химия или физика. Не математиката ме насочи към икономиката, а по-скоро интересът към социалното мислене, икономическите процеси, бизнесът – как функционира цялата система. Икономиката описва най-общо една кръгова система, в която ни сме просто участници“, казва в ефира на “Нашият ден“ Виктория Бъзинска, студентка по икономика.
“В моето семейство няма хора с уклон към икономиката. Има към различни други сфери – химия и банково дело“, посочва още тя.
Изкуственият интелект…
“Той представлява следното – всички задачи, които биха могли да се оптимизират. Ако вземем предвид една администрация и процесите в нея, те биха могли да се автоматизират чрез някакъв алгоритъм. Идеята на изкуственият интелект в този случай е оптимизация на човешката производителност“, посочва още студентката Виктория Бъзинска и посочва:
Със сигурност, когато изкуственият интелект навлезе, ще отпаднат много от процесите в икономиката, но на тяхно място ще възникнат нови“.
“Работата на изкуствения интелект е да прави нещата по-добре от хората. В момента има нашумяла тенденция към изкуството, където изкуственият интелект рисува по-бързо от човека и прави по-хубави картини. Артистите използват изкуствения интелект, за да направят още по-добри неща. Това показва, че той ще може да подобри човешката ефективност, но не бих казал, че ще я замени “, казва в ефира на “Нашият ден“ Кирил Спиридонов, който се дипломира наскоро.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg