АКФ връчи, за трета поредна година, наградите "Червена линия: журналистика срещу корупцията". Бойко Станкушев, директор на фондация "Антикорупционен фонд", подчерта: "Без смелостта на журналистите, които неотстъпно разкриват пред обществото добре прикрити злоупотреби и несправедливости, борбата с корупцията е невъзможна. Това е посланието на наградите и надеждата ни е, че с тях отдаваме дължимото на ключовия принос на журналистическата общност за разкриването и противодействието на корупционните практики“.
Тази година за наградата бяха номинирани 36 журналисти. "Червена линия" за регионална журналистика бе присъдена на Лалка Димитрова от "Дарик" - Бургас за разкриване на регионалните измерения на проблем с европейско значение – липсата на надеждна система за идентификация на влизащите в България лица, търсещи закрила.
Заедно с адв. Стоян Мадин, изпълнителен директор на фондация "Български адвокати за правата на човека" и член на журито, тя беше гост на "Мрежата".
Хубава журналистика
Лалка Димитрова: "Повечето от нас, които правим истинска журналистика, трябваше да се сбогуваме с част от илюзиите си и с онова, което пишеше в учебниците ни, че е важна единствено истината, само истината и нищо друго освен истината, и че това е нещо възможно. Оказа се обаче, че ситуацията към днешна дата е много, много по-различна. И аз доскоро си мислех, че истината е най-силното оръжие, само че се оказа, че в момента ние използваме истината като танк, с който водим хибридна война. Разбира се, че ние сме губещите във всяка една ситуация, но хубавото е, че регионалните журналисти имат и гръбнак, имат и кураж, имат и смелост, и добро образование, защото е много важно това, за да работиш тази професия.“
Битката на корупцията срещу обективната журналистика
Лалка Димитрова: "За корупция се говори много, но никой не казва как тя може да бъде измерена, за да можем да ѝ се противопоставим ефективно. За съжаление на този етап тази битка е чрез посочване на конкретни примери от страна на журналистите, за които държавните институции трябва да си свършат работата. И пак за съжаление, често тези институции генерират тази корупция и днес си мисля, че журналистиката е изгубила основната си функция да бъде коректив на властта. Така изглежда.
Има един индекс "Усещане за корупция" – това усещане за корупция се е пропило във всяка фибра на телата ни, това се носи като смрад във въздуха. И тук идва работата на журналистите, макар механизмите за реакция са доста по-ограничени за нас.“
Стоян Мадин: "Корупцията е обществено явление и като обществено явление, докато имаме обществена търпимост към него, тя няма да изчезне. А за да може да изградим една обществена нетърпимост, трябва да разобличаваме корупцията. Промяната започва от създаването у хората необходимост да се борят за моралните ценности. Когато имаме едно такова общество, то то много трудно може да бъде корумпирано. Това е дълъг процес и той не може да се случи за 2-3 години, за 10 години дори не може да се случи, но ако имаме ясната визия какво искаме да постигнем, то ние можем да започваме отсега. Обикновеният човек има визия за съвсем други неща. Корупцията е причината, а обикновено хората виждат следствието и не си задават въпроса за това каква трябва да е причината, за да се случва това или онова. Трябва да има повече смели хора, които да искат да се спазват законите. Смелите хора са адвокати, журналисти, съдии, прокурори, политици. Просто време е да кажем: "Не! Нещата няма да се случат по този начин. Искаме да променим правилата на играта. Не искаме да живеем в държава, където най- хубавото нещо е нощното шкафче пълно с кюлчета. Ние не я искаме тази ценност. Ние искаме нещо друго. Ние в това шкафче не искаме кюлчета, ние искаме – книги, искаме идеи. Искаме бъдеще!“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg