Кога в България сме били най-богати и най-бедни, какво е присъствало в потребителската кошница на нашите предци, коя е най-сериозната икономическа криза през годините? Отговорите на тези въпроси присъстват в първото по рода си изследване на цената на живота у нас през различните епохи. Негов инициатор е историкът доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който в екип с негови колеги от Стопанския факултет, създава дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди.
"Нашето изследване започва през 1750 година и приключва през 2020 година. Надеждата ни е, че ще създадем калкулатор, който може да бъде качен на страницата на НСИ и там всеки един от нас да пресмята и да превежда в разбираеми метрики стойностите от всеки друг отминал период" – казва доц. Иванов – "Всъщност има една устойчивост в начина ни на живот, поне около 270 години назад, стандартът ни е сходен, макар и нисък. Това е едно от големите заключения на изследването. Ние сме селско общество, произвеждаме голяма част от нещата, които консумираме. Големи кризи могат да дойдат само от някакви климатични или здравословни пандемии."
Според данните от изследването най-сериозната икономическа криза в България е тази от 90-те години на 20 век, когато почти достигаме до хиперинфлация. Тя е несъпоставима с нищо друго от нашата история , дори с периодите на войните. По ирония на съдбата поколението, което преживя тази криза е същото, което днес на практика живее най-добре и харчи едва 32-33 % от доходите си за храна. За сравнение данните от времето на социализма показват, че тогава домакинствата са отделяли над 47% за това.
Още данни от изследването чуйте в "Какво се случва" от доц. Мартин Иванов.
Една от най-вдъхновяващите инициативи тази година е състезанието "Начертай карта на България", организирано от фондация "Активна историческа карта". Събитието е посветено на 140-годишнината от Съединението на България и има за цел да насърчи учениците да изследват богатата история и география на страната ни чрез картография. Състезанието е..
С доц. Пламен Петков от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" разговаряме в "Нашият ден" за магистърската програма "Ядрени технологии, мениджмънт и иновации" , която в началото на годината получи сертификат от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Двугодишната магистърска програма Nuclear Technologies, Management, and..
Датата 27 януари е обявена от ООН за Международен възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Българският дипломатически институт към министъра на външните работи на Република България, съвместно с МНвР, Историческия факултет и Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира днес събитие, посветено на проф...
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..
В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има..
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз"...
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg